Новият правилник на Народното събрание, който предстои да бъде приет, става повод да се правят предложения, които облагодетелстват тесните партийно-политически интереси и цели на отделни парламентарни формации.
Уравниловката на Манолова
Особено крайни са идеите на Мая Манолова от „Изправи се.БГ! Ние идваме” (ИБГНИ), която се опитва да приравни народните представители с редовите граждани. На първо място, като драстично се орежат заплатите на депутатите. В момента месечните им възнаграждения възлизат на 3 средни месечни работни заплати на заетите в обществения сектор. Манолова настоява тази сума да се намали до 1 средна месечна работна заплата. За първото тримесечие на 2021 г. тя възлиза на 1569 лв. по данните на НСИ.
Да бъдем бедни заедно
Бившата социалистка аргументира радикалната мярка с необходимостта народните представители да се солидаризират с гражданите в кризата. „В условията на продължаваща пандемия, засилваща освен здравната, но и икономическата несигурност на българите, и хронично ниски доходи на българските граждани, при които един на четири души живеят под прага на бедност, закономерно е солидарното намаляване на трудовите възнаграждения и на народните представители, и свързаните с техните възнаграждения ръководства на държавни институции”, пише в мотивите към предложенията й.
А корупцията?
Така излиза, че според Манолова хората, определящи правилата, по които всички в България живеят и се трудят, трябва да получават по-малко от средната заплата в София, която е около 2000 лв. Съществена последица от идеята й е, че ще паднат заплатите и на други високопоставени длъжностни лица, чиито възнаграждения са обвързани с депутатските. Така се отваря въпросът дали тези хора на високи властови позиции няма да станат дори по-податливи на корупция, отколкото са сега.
От парламентарната група на коалицията на Манолова направиха сходни предложения и в миналото 45-о Народно събрание. Тогава не събраха подкрепа, както най-вероятно ще се случи и сега.
БСП изкуствено раздува влиянието си
От БСП отчитат факта, че непрекъснато свиваващата се парламентарна група на левицата остава с все по-малко влияние. Затова се опитват да обърнат играта в своя полза, като изменят правилника на Народното събрание така, че изкуствено да раздуят силата на парламентарната си група. Това става със следното предложение: председателят на Народното събрание и неговите заместници да могат да бъдат освобождавани от постовете им по искане на една десета от депутатите – тоест, 24 души. А сега подобно искане изисква подкрепата на една трета от парламентаристите – тоест, цели 80 души. Подобна идея е разбираема – в момента социалистите са едва 36 души.
Същият замисъл проличава и в идеята им шефовете на парламентарни комисии да се освобождават по искане на една трета от членовете им. В момента такова искане могат да отправят половината от депутатите в съответната комисия. Както и в предложението държавни и общински чиновници да се привикват в парламентарните комисии за изслушване по искане на парламентарна група, а не на една трета от членовете на съответната комисия, както досега.
„Демократична България” ще привиква граждани
Интересно предложение правят десните депутати Надежда Йорданова и Атанас Славов. Те искат пред парламентарните комисии да се привикват за изслушвания - без право да откажат - не само министри и длъжностни лица, но и граждани. И уточняват, че подобни изслушвания няма да могат да се възпрепятстват от „наличието на съдебни и други висящи производства пред орган на власт”.
Остава впечатлението, че десните възнамеряват да изправят публично в парламента лица, които имат проблеми с правосъдието.
ИТН регламентира безотчетните пари
Както стана известно, „Има такъв народ” се захваща със сумите, предоставяни на парламентарните групи, и станали известни като безотчетни пари. Става въпрос за допълнителните разходи, които парламентът поема на депутатите, в размер на две трети от основното им месечно възнаграждение. От партията на Слави Трифонов държат да се уточни, че парите ще се превеждат на депутатите по банков път след решение на парламентарните групи. В решенията ще се определят разпределението на средствата, тяхното отчитане и контрол.
Предложението е добро, тъй като ще въведе малко повече яснота около парите, които депутатите твърдят, че харчат за сътрудници, консултации и т.н. Не изглежда обаче, че споменатите решения на парламентарните групи ще са публични – а това е минус.
А ГЕРБ и ДПС са тихи
Бившите управляващи наблягат в своите кратки предложения на процедурни теми. Например въпросите от парламентарния контрол до членовете на правителството да се отправят най-късно 48 часа преди началото на заседанието. В настоящия проект на правилника този срок е по-дълъг – 72 часа.
От ДПС въобще не предлагат промени.
