Народното събрание одобри на първо четене днес два проекта за нови закони за борба с корупцията – единият внесен от ПП, а другият от служебното правителство. Двата законопроекта на практика се конкурират помежду си, тъй като предлагат диаметрално противоположни решения за начина, по който да се сформира и ръководи държавната антикорупционна комисия. Инициативата на ПП получи одобрението на всички парламентарни групи, освен "Възраждане". По-малко харесван се оказа правителственият проект, който се промъкна през пленарната зала благодарение на ГЕРБ-СДС, ДПС, ДБ и БВ, а останалите го отхвърлиха.
И двете законодателни предложения в основата си съдържат едно и също – да се обособи държавен орган с разследващи функции срещу корупционните престъпления. Тази работа ще се извършва от т.нар. разследващи инспектори, които ще бъдат част от администрацията на антикорупционната комисия. Ако прокуратурата откаже да образува досъдебно производство по направеното разследване, комисията ще може да обжалва отказа в съда. Различията между двата законопроекта обаче са много сериозни.
Според правителствения законопроект 5-членният състав на органа трябва да се определя на квотен принцип – двама от парламента, един от президента и по един член да се избира от съдиите от Върховния административен съд и от Върховния касационен съд. Освен това служебният кабинет смята, че антикорупционната комисия трябва да има ротационно председателство – всеки от членовете й да се изрежда като председател за една година в хода на нейния 5-годишен мандат. Така, както обясни на депутатите правосъдният министър Крум Зарков, ще се избегне изпадането на органа в политическа зависимост.
От ПП настояват действащият орган – КПКОНПИ, да се раздели на комисия за противодействие на корупцията и комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. 5-те члена на антикорупционната комисия трябва да се избират изцяло от парламента, смятат депутатите на Асен Василев и Кирил Петков. Лично Петков разкритикува идеята на служебния кабинет за квотен подбор. Той обясни, че съчетаването на много институции в избора на състава е опасно, защото е възможно борбата с корупцията да стане заложник на сложните отношения между тези институции.
И една подробност, която смути много депутати – с проекта на служебния кабинет, назначен от държавния глава Румен Радев, отпада президентът от кръга на висшите длъжностни лица, които могат да бъдат разследвани по антикорупционния закон. Провокиран от критични изказвания срещу тази притеснителна промяна, Крум Зарков коментира, че президентът не може да бъде включен в списъка на лицата по този закон заради наказателната си неприкосновеност по Конституция.
КОЙ ДА НАЗНАЧАВА КОМИСАРИТЕ
По време на дебата в пленарната зала Милен Матеев от ПП заяви, че членовете на антикорупционната комисия трябва да бъдат избирани от Народното събрание, както и комисарите в сега действащата КПКОНПИ, тъй като това е най-демократично и осигурява най-широко представителство на партиите. От неговата формация не смятат за удачно да се позволява на президента да участва в органа, като избира един от комисарите. Скептични са да се включва в подбора и Върховният касационен съд, тъй като той участва в наказателния процес. Що се отнася до ротационното председателство на комисията, предлагано от служебния кабинет, в ПП вярват, че това само ще доведе до размиване на отговорността.
Крум Зарков му възрази, че най-лошото възможно решение е да се остави на парламента да избира такъв тип орган. Той призова депутатите да не се фокусират, както в миналото, върху избора на председател на комисията, тъй като корупцията е системен проблем и не може да се разчита на един човек. Правосъдният министър заключи, че влиянието на различни институции при избора на състава на комисията, както и въвеждането на ротационно председателство, биха били най-сериозните гаранции за независимостта на органа.
РАЗСЛЕДВАНЕ И ПРОКУРАТУРА
Макар че подкрепиха и двата законопроекта, от ГЕРБ-СДС смятат, че предложенията страдат от съществени недостатъци, и загатнаха, че няма да ги одобрят на второ четене в същия вид. Депутатът Рая Назарян посочи, че нейната политическа сила е несъгласна с подбора на комисарите на квотен принцип, както иска правителството на Радев. Герберите се противопоставят и на идеята за назначаване на разследващи инспектори. Назарян изтъкна, че според действащия Наказателно-процесуален кодекс (НПК) почти всички корупционни престъпления се разследват от следователите, тоест, въвеждането на фигурата на разследващия инспектор би влязло в противоречие с кодекса.
От "Възраждане" пък реагираха срещу съдебното обжалване при отказ на прокуратурата да образува досъдебно производство. Според депутата от партията Цвета Рангелова това представлява налагане на контрол над държавното обвинение. Тук възрази Бойко Рашков от ПП, който посочи, че НПК предвижда тази възможност в много други хипотези, и че сега ПП не иска друго, освен съдебен контрол върху обвинителите. "Нека не се увличаме в защита на прокуратурата. Нито в единия, нито в другия проект се засягат интересите на главния прокурор", подчерта Рашков.
Малко по-късно националистите обвиниха депутатите от ПП, че са преписали 77% от законопроекта си от действащия антикорупционен закон, прокаран навремето от ГЕРБ, и ги нарекоха "преписвачи и шарлатани". Водачът им Костадин Костадинов пък обяви, че целта на вносителите е да се създаде институционален хаос, като се увеличат още повече органите, които се борят с корупцията. От ПП отвърнаха, че същественото е дали законът работи, а не процентното съвпадение на текстовете.
ЗА ЕДНИ ПАРИ
Много странно изказване направи Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, който в момента оглавява парламентарната правна комисия. Той намекна, че с антикорупционния закон се бърза от страх, че ако не го приемем, ЕС може да спре евросредствата за страната ни. "Смятам, че е много унизително за една суверенна държава да подчинява законодателството си на това да вземе едни пари. Още повече, че парите не са чак толкова много. Още повече, ако рискува да разбие институционалната си система. Може би е по-добре понякога да се отказваме от едни пари и да проявим достойнство и характер", обяви Чолаков.
Крум Зарков контрира: "Философията на тези закони (двата разглеждани законопроекта - бел.а.) е, че трябва да приемем един закон, за да спрат едни хора да взимат едни пари."
НЯМА ГАРАНЦИИ В ЖИВОТА
Малко по-рано зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев надълго и нашироко говори за историята на реформата в антикорупционното законодателство у нас в миналото - преди всичко, за да изтъкне онова, което смята за принос на собствената си партия. Той обясни, че всичко направено досега е било, за да се удовлетворят западните ни партньори, при това неуспешно. "Животът не започва от 2021 г. Създаването на един орган не е никаква гаранция, че ще се преборим с корупцията. Ама никаква! Особено ако създаването на един орган намирисва на байпас на други органи, на създаването на бухалка", обърна се Цонев към депутатите от ПП.
"Не бива да сме толкова сурови към младите хора. Те искат светът да започва от тях, да разрушат стария строй", снизходително коментира след него Радомир Чолаков.
