"Съдържанието на огласената информация за президента не може да даде основания за подозрения било в престъпна дейност, било в измяна на Конституцията. Не искаме да обърнем внимание на това, че всички очакват от прокуратурата да се произнесе по законността. Време е да се разбере, че прокурорът може да повдига спорове за законност, но съдът решава кое е законно... Практическите възможности на прокуратурата достигнаха до неконтролируем апогей“. Така Здравка Калайджиева, правозащитник и бивш съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (2008 – 2015), коментира пред БНР действията на прокуратурата спрямо президента Румен Радев през изминалата седмица.
Според Калайджиева "упражняването на правомощията на Иван Гешев отива отвъд рамките на буквата на закона и засяга духа на понятието законност". "Обстоятелствата от последната седмица поставиха не само мен, но и много юристи в състояние, в което се чудим дали нямаме и ние нужда от психологическа помощ", каза още тя.
По думитей главният прокурор е свободен да иска каквито желае тълкувания от Конституционния съд, „но нещата, които той пита, са добре отразени както в теорията, така и в практиката. Той може да попита, защото Конституцията го овластява“.
Здравка Калайджиева подчерта, че „подслушването на лице, част от военните, каквото е ген. Цанко Стойков, не може да бъде разпоредено в образувано срещу него производство на Специализираната прокуратура, такова производство може да бъде провеждано единствено от Военната прокуратура“.
Наблюдаваме посягане върху държавността
Според Калайджиева практическите възможности на прокуратурата са достигнали "неконтролируем апогей". "Надявам се, че не само шепа специалисти, но цялото общество разбира необходимостта от промени в тази безконтролна, неефективна и избирателно упражнявана власт. Тя трябва да бъде поставена незабавно под пълноценния и компетентен контрол на съдилищата, какъвто в момента се предвижда по някои въпроси. Докато се стигне до този пълноценен контрол, минава дълъг период от време, в който такива действия могат да съсипят и авторитета, и интересите, и държавността. В момента наблюдаваме посягане върху държавността“. По думите на Здравка Калайджиева „представите за това, че борбата срещу престъпността ще се извършва по законен ред, отдавна са отмити“:
“Очаквам прокуратурата да продължи да бъде много активна в най-различни посоки… Въпросът е, че в това усилие могат да се отворят максимално много фронтове и прокуратурата да се захване с политическа дейност“, коментира и проф. Антоний Тодоров. Според него може да се търси по-дълбоко обяснение за свръхактивността на Иван Гешев. „По-неповърхностното обяснение е свързано с нещо, което на пръв поглед няма нищо общо едно с друго - този конфликт с президента, акцията срещу Васил Божков и историята с отзоваването на двама руски дипломати, обвинени в шпионаж. Питам се откъде дойде импулсът за тази особена активност на прокуратурата сега? Това е един геополитически конфликт, в който България е застанала в центъра за преразпределение на влиянието на САЩ и на Русия. Някои от тези акции са продиктувани от желанието на главния прокурор да получи по-високо одобрение от страна на САЩ“, коментира Тодоров.
„Някои от аспектите на прокуратурата изглеждат проблематично – като желанието на Иван Гешев да сложи всичките си опоненти в категорията на потенциални престъпници. Това е притеснително за демокрацията… Наказателната политика не трябва да е заместител на добра политика в други сфери“, е мнението на доц. Даниел Смилов.
