Над 1000 са вече откритите мъртви птици в района на Копривщица след новогодишната заря. Всички те са от вида планинска чинка, който е с намаляваща популация в България. Това обясниха пред "Нова телевизия" от "Зелени Балкани". От центъра вчера съобщиха, че са установили близо 600 мъртви птици, починали от шок, причинен от гърмежите. След това обаче са установени още умрели чинки. Днес кметът на града Мария Тороманова (БСП - Обединена левица) коментира пред БТА, че птиците не са умрели от фоейрверките. Тя твърди, че птиците са били далеч от града, а в социалните мрежи видяла снимки на умрели чинки преди Нова година. Тороманова не знае от какво са умрели, допуска, че причината може да е по-суровият климат в Копривщица. Тороманова негодува, че от "Зелени Балкани" не са й се обадили. Но РИОСВ-София сезира полицията за престъпление от общ характер, като акцентира, че смъртта на чинките според описанието на ветеринарите е настъпила явно от силния шум на зарята. (Позицията на РИОСВ и МОСВ - по-долу)
Много от птиците са починали на място, други от наранявания. Според експерти от "Зелени Балкани" подплашени планинските чинки са тръгнали да летят, блъскали са се в дървета и клони и са получили кръвоизливи.
Колко са убитите животни общо на празненствата, а и всяка година при този тип българско празнуване, едва ли някой може да си представи дори.
Птичите трупове са аутопсирани, връзката между смърт и фойерверки става видна именно при аутопсията - фаталното следствие се дължи на кръвоизливи от стрес. Ето по-подробно съобщението на неправителствената организация:
"В първия ден на новата година, в Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" бяха приети, общо 606 планински чинки, 591 от които – мъртви. На 1 януари загрижени граждани ни подадоха сигнал за масова смърт на дребни пойни птици край Копривщица.
Екип на "Зелени Балкани" отпътува за мястото, където установихме, че се касае за стотици пострадали планински чинки. След направената в амбулаторията на Спасителния център аутопсия на мъртвите чинки, всички ветеринарни специалисти на Центъра са единодушни, че се касае за смърт, причинена от стрес. Това доказаха масивните кръвоизливи в областта на коремната кухина и по черепите на птиците. Факт е, че масовото използване на пиротехника по време на новогодишните празници причинява стрес и застрашава живота на животните – както домашните, така и дивите, а и не в малка степен и на хората, които безразборно и неконтролирано ги използват".
Конкретно планинската чинка (Fringilla montifringilla) е защитена по силата на Закона за биологичното разнообразие. Тя е в световния червен списък - „незастрашен вид“, но с намаляваща популация.
"В градовете и селата най-потърпевши са горските ушати сови, забулените сови, кукумявките", коментира пред БТА ветеринарят Руско Петров. "Тази пиротехника с годините става по-мощна, с по-голяма звукова и светлинна чувствителност. Освен това в последните години хората предпочитат по-гористи места за живеене и празнуване, като по този начин се доближават до дивите животни, на които тези шумни празненства вредят", добави той.
РИОСВ СЕ НАМЕСИ
РИОСВ - София, на чиято територия е инцидентът, сигнализира сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа" към Главна дирекция „Национална полиция" с предложение за извършване на проверка заради данни за престъпление от общ характер, съобщиха от пресцентъра на МОСВ.
Всички видове птици, срещащи се в диво състояние на територията на страната, в това число и всички видове пойни птици, са стриктно защитени от разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие.
Съгласно официалната информация, предоставена от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), въведените записи от мониторинга за вида планинска чинка са 1534 екземпляра за 2024 г. Във всички случаи броят на загиналите планински чинки е много висок.
Планинската чинка (Fringilla montifringilla) не се размножава в България, а само зимува, като често образува смесени ята с вида обикновена чинка (Fringilla coelebs), както и други врабчоподобни птици. Видът гнезди в Северна и Централна Европа в иглолистни гори. В България при зимуването е възможно ятата да се окрупняват и да се струпват край градове, където има подходяща храна за сезона (например семената на вида ясен), съответно да се образуват големи нощувки край някои населени места, какъвто е случаят с Копривщица.
Пойните птици, в т.ч. и планинската чинка, са дневно активни, съответно при значими звукови и светлинни въздействия през нощта могат да се дезориентират, да напуснат нощувката, да се сблъскат с препятствия, да бъдат изплашени във въздуха поради фойерверки или други силни и резки шумове, да страдат от стрес, да им се налага непривично да летят във въздуха през нощта (т.нар. „паник полет", а не нормален полет), при което се увеличава рязко сърдечният им пулс, получават силни метаболитни и хормонални смущения, а в някои случаи и вътрешни увреждания (кръвоизливи). Високите нива на шум и светлинна заря могат да доведат до незабавна гибел. Без такова безпокойство птиците вероятно щяха да останат в нощувките си, отбелязва МОСВ.
Фойерверките, светлинното и шумовото замърсяване представляват много специфична форма на смущение и причина за смъртност, която може да има значими последствия върху българската орнитофауна.
Според редица научни изследвания и публикации, ефектите от фойерверки върху птиците са значими, като са документирани редица подобни случаи на масова смъртност непосредствено след приключване на нощта на Новата година, в т.ч. и загиващи птици, които падат от небето.
МОСВ апелира да се повиши осведомеността и да се управлява по по-подходящ начин процесът, отчитайки че голяма част от подобни масови инциденти е възможно да останат недокументирани. Фойерверки не следва да се прилагат в орнитологично важни места, национални паркове и други категории защитени територии, както и в зони на птичи колонии и нощувки на птици.
