Синият контролен талон, който е неразделна част от всяка българска шофьорска книжка, ще бъде премахнат, както и всички стикери по автомобилите. Това ще стане факт, ако бъде приет предложеният проект за промени в закона за движение по пътищата, внесен в парламента от депутати от Демократична България.
Според народните представители, синият контролен талон е напълно излишен, най-малкото защото служителите на МВР имат пълен достъп до централизирания регистър, в който са всички данни, свързани с този документ. Авторите твърдят и че този документ, който посочва, че всеки водач има първоначално определен брой контролни точки, както и неговото отнемане и връщане работят срещу въвеждането на електронизация на процеса при заплащане на глоби, наложени с акт и влязло в сила наказателно постановление. Посочва се и че практиката с отнемането на талона с цел мотивация за плащане на глоби е грешен подход за повишаване на събираемостта.
Веднага след това депутатите предлагат на практика да отпаднат всички стикери за техническа изправност, които се поставят по колите. Те започват с т.нар екостикери, които бяха въведени наскоро и трябва да определят екологичната категория на автомобилите. Депутатите ги наричат "скъпи и излишни стикери". Народните представители смятат, че въпросната информация може да бъде съхранявана в централизирана база данни, а не да има стикери с чипове, за които да се плащат допълнителни суми.
"Съществуват редица проблеми със стикерите с чип за дистанционно прочитане, в т. ч. възможност за четене от неоторизирани лица, избор за неподходящ за съхранение на потенциално чувствителни данни международен стандарт, възможност за клониране и манипулиране на чипове, липса на уредба на случаите на повреда или умишлено екраниране на чипа и др.", пише в мотивите към проектозакона.
Депутатите смятат, че всички стикери за периодичен преглед всъщност са излишни "в контекста на свързаност по интернет и възможност за отдалечена проверка". Те предлагат и въвеждане на задължение за администрацията за автоматично прехвърляне на удостоверение за технически преглед при смяна на регистрационния номер на автомобила.
Пак Демократична България внесе в парламента и проект за промени в закона за пътищата. В него те предлагат камерите на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) да следят и за нарушения на пътя. Сега те служат за анализ на трафика, а данните от тях се съхраняват от АПИ. Те включват точното време на преминаване на превозното средство и неговия регистрационен номер, клас и дължина, както и скоростта и данните за местоположението.
"Целта ни е тези 300 камери из страната да се използват и за повишаване на безопасността на пътя. Те могат да следят и за нарушения като превишена скорост, неправилно изпреварване, преминаване на червено", коментират вносителите.
Предлага се камерите да се използват и за отчитане на средна скорост, в случай че отговарят на изискванията на Закона за движение по пътищата. Законопроектът регламентира, че достъп до данните от камерите на АПИ ще имат и служители в МВР, прокуратурата, следствието и ДАНС за нуждите на наказателното производство. Институцията, която съхранява данните, остава АПИ.
Вносителите предлагат по-стриктно регламентиране на съхранението на тези данни. За всеки достъп до базата вече ще се пази 5 години одитна следа, която ще включва основание, номер на преписката или документ, на базата на който е изискан този достъп, както и точно време.
Камерите на АПИ, които броят трафика и следят за платени пътни такси, и сега могат да идентифицират скоростта на движение на превозните средства. От монтирането им насам обаче тази възможност не е била използвана, защото липсва законов текст, който да регламентира това, твърдят вносителите.
Според неправителствения Институт за пътна безопасност (ИПБ) обаче въпросните поправки за камерите на АПИ били популизъм. Оттам твърдят, че да бъдат използвани камерите на АПИ за засичане на средна скорост на МПС не са необходими законодателни промени. Експерти на института провели през март 2019 г. среща с председателя на Българския институт за метрология. Не срещата са присъствали представители на АПИ и на фирмите, монтирали преброителните рамки с камери на тях.
На тази среща станало ясно, че е необходимо камерите да бъдат сертифицирани за установяване на средна скорост, като към този момент такива документи за сертифицирането им липсват в АПИ и фирмите, които са ги монтирали. Ангажимент за сертифицирането бил поет от държавната агенция за пътна безопасност, за да бъдат подготвени документите за сертифициране, но до този момент нищо не е направено. Също така се разбрало от фирмата, която ги е монтирала, че са необходими около 5 млн. лв. за изграждането на център за обработка на информацията и създаването на софтуер.
"Що се отнася до констатирането на други нарушения като преминаване на червен светофар, искаме да уведомим господата депутати, че няма нито една камера на АПИ, която да е монтирана на светофарни уредби", пишат от ИПБ и добавят, че "относно използването на камерите за други нарушения, ЗДвП в момента допуска това и също не са необходими законодателни промени".
