Медия без
политическа реклама

Президентът оспори орязването на правомощията си пред КС

Няма как злоупотребяващият Радев да бъде съдник, контрира премиерът Денков

08 Яну. 2024Обновена
Президентът Румен Радев
Илияна Димитрова
Президентът Румен Радев

Както се закани, президентът Румен Радев атакува пред Конституционния съд редица от промените в Конституцията, направени от парламента преди Коледа. Държавният глава се е фокусирал предимно върху промените, които пряко го засягат и ограничават властта му. Като например назначаването на служебно правителство и възможността главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища да бъдат назначавани без президентски указ. Радев обаче няма възражения по сериозните промени, свързани със съдебната власт.

Недоволството на държавния глава е провокирано и от възможността хора с двойно гражданство - българско и друго, да бъдат депутати и министри. Не е съгласен и с новите разпоредби, които регламентират периода, в който трябва да се произведат избори за ново Народно събрание. Вместо до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното, изборите трябва да се проведат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащия парламент. Промените предвидиха още, че пълномощията на предишното Народно събрание се прекратяват с полагането на клетвата на новоизбраните депутати.

Според Радев всички тези изменения, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях като засягат пряко формата на държавно управление и затова са от изключителната компетентност на Велико народно събрание. 

Президентът оспорва и следваната от депутатите процедура. Според него промените са приети прибързано, с минимално мнозинство и без обсъждане по същество.

За възможността депутати и министри да имат и друго гражданство освен българското, Радев припомня, че ограничението за държавния глава е останало и това "поставя под съмнение наличието на легитимна основа, на която ограничението се прилага".

Гарантирането на равни правни възможности и приобщаването на българската общност зад граница са легитимни цели извън всякакво съмнение, пише президентът, но все пак оспорва промените, защото според него те са в правомощията на ВНС.

Ако запазването на изискването за само българско гражданство на президента е било провокирано от това, че е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България и че възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, не е отчетено, че в правомощията на Народното събрание е да решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, да разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, а като част от задачите на Министерския съвет са възложени осигуряването на националната сигурност и осъществяването на общото ръководство на Въоръжените сили, посочва президентът. 

Радев смята, че неправилно е променен и периодът, в който трябва да се произведат избори за ново Народно събрание. Вместо до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното, изборите трябва да са не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащия парламент. Промените предвидиха още, че пълномощията на предишното Народно събрание се прекратяват с полагането на клетвата на новоизбраните депутати.

За това няма мотиви, обяснява се в искането до КС. "Ако целта е да се гарантира непрекъснатото осъществяване на дейността на Народното събрание, то в парламентарната форма на управление тя заслужава да бъде споделена, но не и по начина, по който е постигната"

Според Радев има опасност от "наслагване" на действащото и новоизбраното Народно събрание в периода от изборите до полагането на клетвата на новите депутати. 

Той се притеснява и от промяната на статута на служебното правителство. Досега в Конституцията беше регламентирано, че когато парламентът не може да излъчи правителство, президентът разпуска НС и назначава служебен кабинет. Според новата уредба служебен премиер може да се избере сред определени фигури след консултации, а време без действащ парламент няма да има. Освен това служебните министри ще се предлагат от служебния премиер. Радев изтъква, че предвидените консултации ще удължат процедурата и ще задържат на власт правителството в оставка.

При дезорганизация на мнозинството в парламента, водеща до неспособност на Народното събрание да излъчи правителство, неговото разпускане е последица от тази неспособност. След като Министерският съвет е загубил доверието на Народното събрание или сам се е отказал от него, а парламентът е пропуснал възможностите да излъчи правителство, очевидно двата органа вече не могат да си сътрудничат и взаимно контролират по конституционно установените начини.

Съществуването и срокът на правомощията на един служебен кабинет са функция на организация на мнозинството в парламента да излъчи правителство, сочи президентът. "Отнемат се конкретните правомощия на президента в процедурата, като се заменят с неопределени задължения, чието изпълнение не зависи от неговата воля", пише в искането на Радев.

Според него едновременно се погазват разделението на властите, правовата държава и политическият плурализъм. 

"Още по-притеснително, но напълно възможно е консултациите по съставяне на служебно правителство да бъдат протакани в разгара на една предизборна кампания", пише в искането.

И още: "Вместо да търси начини за ускоряване на процедурата и конкретизиране на задълженията на участващите в нея субекти, законодателят я усложнява, като създава редица възможности за размиване на отговорност. Най-същественият порок е, че поради неяснотите и противоречията, които създава текстът, изричното следване на така разписаната процедура не гарантира назначаване на служебно правителство".

Според Радев промените за служебния кабинет освен че засяга правомощията му, поставя в конституционна безтегловност на другите два органа в парламентарната република.

Лицата, които трябва да бъдат министър-председатели в служебното правителство, са избрани пряко от Народното събрание. Така се създава "един фактически зависим от парламента, но ограничено отговорен пред него служебен кабинет", оплаква се президентът. А също и критикува вратата, която промените оставиха в Конституцията - правомощията на служебното правителство да бъдат ограничавани със закон.

КОНТРА

Няколко часа по-късно отношение към действията на президента взе премиерът Николай Денков. „Не може в една парламентарна република вие да оставяте едно лице, което и да е то, да управлява държавата с години, без да има парламентарен контрол. Няма как президентът, който е злоупотребил с това право, да бъде съдник. Единственият съдник може да бъде Конституционният съд“, заяви министър-председателят, цитиран от БТА. Денков конкретно даде пример как служебните кабинети управляват без парламентарен контрол. И напомни случая, в който Радев връчи мандат за съставяне на редовно правителство с думите „Най-добре да не го реализирате!“.  „Имаше дейности, в които той злоупотреби с правата си по отношение на служебните правителства", каза Денков.

ТРИМА ДОКЛАДЧИЦИ

По искането на президента КС образува конституционно дело номер 1 за годината. То ще има трима докладчици - съдиите Соня Янкулова, Павлина Панова и Мариана Карагьозова-Финкова.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата