Президентът Румен Радев атакува ГЕРБ за начина, по който приемат закони. Хаотичното законотворчество е запазена марка на управляващите. Сега държавният глава поиска Конституционният съд да тълкува разпоредби от основния закон, свързани със законодателния процес. "Има случаи, в които Народното събрание приема повторно закон, върнат от президента за ново обсъждане, и изчаква обнародването му, за да го измени. В други случаи парламентът изменя закона в рамките на процедурата по обсъждане на ветото. Случва се и депутатите да не изчакат обнародването на закона, да не го променят в рамките на повторното му обсъждане при наложено вето, а да правят промени, преди да е изтекъл срокът за обнародване, и то с друг закон, който в момента се ремонтира.
С тълкуването ще се създаде яснота и предвидимост на законотворческия процес, смята президентът. Според него е недопустимо, докато не бъде обнародван законът, неговите разпоредби да се изменят, допълват или отменят освен при наложено вето. В противен случай, се създават предпоставки за нарушаване на принципа за правовата държава, тъй като ще е неясно какво е прието и засегнати адресатите на правните норми няма да знаят какво поведение се изисква от тях.
В искането си до КС президентът дава три примера. Първият е как с преходните и заключителните разпоредби към промените в Закона за ДДС, приети през ноември, е коригиран Законът за потребителския кредит. Законът за ДДС е изпратен за обнародване до президента. Върху част от закона бе наложено вето. С друг закон - закона за бюджет 2021 г., са приети промени в същите разпоредби от Закона за потребителския кредит. Така Законът за потребителския кредит е изменен на 19 ноември, същите промени са изменени на 26 ноември, а на 3 декември законът, с който са направени измененията от 19 ноември, е повторно приет от Народното събрание. Резултатът е, че с приетия на 26 ноември закон Народното събрание изменя разпоредби, които не са обнародвани.
Вторият пример е с бюджета на здравната каса, приет на 29 ноември 2017 г. Той е върнат от президента, а на 14 декември 2017 г. ветото не е уважено, Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. е повторно приет и обнародван на 19 декември. Ден по-късно е внесен законопроект, приет на 21 декември, в който е отменен оспореният от президента текст.
По различен начин е постъпило Народното събрание с промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приети на 18 юли 2018 г. Част и от тези промени са оспорени от президента с указ от 20 юли, обнародван на 27 юли. На 26 юли обаче ветото на президента не е преодоляно, като в същото заседание е направено предложение да отпаднат оспорените параграфи. Така оспорените разпоредби са отменени, но не с друг закон, а в рамките на процедурата по ветото.
Според президента Конституцията не допуска закон да се изменя, допълва или отменя, преди да е обнародван или върнат за ново обсъждане. Докато нормативният акт не влезе в сила, той не може да породи правно действие. За да влезе законът в сила, не е достатъчно само да е приет от Народното събрание, той трябва да се обнародва в "Държавен вестник", което е в правомощията на президента, обяснява тезата си Радев.
И допълва, че Конституцията не допуска необнародван нормативен акт. Такъв акт не е част от правната система и не би могъл да бъде изменян, допълван или отменян.
Да се приеме, че е допустимо в 15-дневния срок за обнародване Народното събрание да изменя, допълва или отменя вече приетия закон, означава, че или не е приключила парламентарната фаза, или че се неглижира участието на президента в заключителната фаза на законодателния процес – да обнародва или да наложи вето. В случай че законът бъде върнат от президента за ново обсъждане, а междувременно е изменен от парламента, тогава "новото обсъждане" в Народното събрание се лишава от съдържание, пише още в искането на Радев.
По темата вижте и:
