Развод, решаване на спорове за родителски права, определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото, делба. Това са само част от 12-те случаи, при които се въвежда задължителна медиация. Т.е. хората, които имат подобен спор, преди да стигнат до съд, ще трябва да опитат да се споразумеят с помощта на медиатор. Това предвиждат промените в Закона за медиацията, предложени от служебното правителство, и приети днес на първо четене от парламента. След като приеха промените със 154 гласа "за" и 25 "против", депутатите пуснаха промените по бързата писта - гласуваха 3-дневен срок - до 16 януари, за предложения за второ четене.
"Медиацията осигурява бързо, евтино и ефективно средство за доброволно разрешаване на спорове и избягване на значително по-продължителната и сложна съдебна процедура. Един от големите проблеми на българската съдебна система е натовареността на съдилищата", обяви правосъдният министър Крум Зарков от парламентарната трибуна.
Хората ще са задължени да участват в медиацията, но няма да са длъжни да приключат спора си по този начин, т.е. пак може да се стигне до съдебен процес. Освен това има и редица дела, по които съдът може да задължи страните да участват в медиация. Сред тях са например случаите, когато е предявен иск за парично или непарично вземане, собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение, издръжка, възнаграждения или обезщетения, защита на права на интелектуална собственост и др.
За медиаторите няма изискване да са юристи. Най-общо, те трябва да не се осъждани, да са минали курс и да са вписани като медиатори в специалния регистър. Висшият съдебен съвет трябва да приеме наредба за възнагражденията им и другите въпроси около тях.
"Промените в Закона за медиацията са част от ангажиментите на страната по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ)", обясняват от Министерството на правосъдието. В плана се предвижда "разширяване на използването на алтернативни способи за разрешаване на спорове и въвеждане на медиация, задължителна по някои видове дела" и "въвеждане на способи за алтернативно разрешаване на спорове в съдебната система в България - пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация".
Ако страна не изпълни разпореждането на съда да участва в медиация, ще бъде наказвана като й се възлагат разноските по делото, независимо от изхода му. Ако и двете страни пречат на медиацията, ще си разделят разноските, независимо коя е спечелила делото.
Висшият адвокатски съвет още през октомври излезе със становище с куп критики към проекта. (Вижте по-долу целия документ.) Днес адвокат Десислава Филипова коментира пред "Сега", че така въвежданата медиация всъщност ще забави процесите, които и без друго се движат бавно в големите градове. "Има страни, които са в такива тежки предсъдебни спорове и безкрайно влошени отношения, че да ги накараш да седнат на една маса, няма да доведе до това те да се споразумеят. Само ще се натоварят със стрес и с нерви", обясни тя. Според нея и медиаторите няма да познават толкова добре казуса, както един съдия.
Няма забрана адвокат да участва в процедурата. Но това ще я оскъпи допълнително за страните, които първо ще трябва да платят на адвоката за медиация, а после - и за съдебен процес. "Сигурна съм, че създаде огромни проблеми. Хората чак като стигнат до задължителна медиация ще осъзнаят какъв чук се е стоварил върху тях", посочи тя. И допълни колко абсурдно е да се говори за "доброволна", но "задължителна" медиация.
Становището на Висшия адвокатски съвет:
