За втори път прокуратурата контраатакува разкритията на бизнесмена Васил Божков за неговите отношения с управляващите с твърдения, свързани с колекцията му. След като предния път първо обяви, че са иззети нови аретфакти, а после се оказа, че става дума за стари действия, този път държавното обвинение се е концентрирало върху твърдението, че повечето от експонатите не били законни.
"До момента са намерени и иззети по предвидения законов ред 3385 предмета, притежаващи признаци на движими културни ценности, а обвиняемият Божков е регистрирал по реда на Закона за културното наследство колекция едва от 212 артефакта", пише в официално съобщение на специализираната прокуратура. Държавното обвинение твърди и че продължава да изземва неща и, че "прогнозният брой на предметите с белези на културно-историческа ценност ще надхвърли 10 000."
Прокуратурата твърди, че колекцията е събирана в нарушение на всички международни правила, свързани с културно-историческо наследство.
Разяснява се, че във връзка с разследването по досъдебното производство, по което Васил Божков е привлечен към наказателна отговорност за извършени престъпления против финансовата и данъчната системи, е имало действия по претърсване и изземване в сградата на „НОВЕ ИНТЕРНАЛ“ ЕООД на ул. “Московска“ № 43 в гр. София. Те започнали на 30.01.2020 г. с разрешение на Специализирания наказателен съд. На посочения адрес се помещава музей „Васил Божков“ към фондация „Тракия“. По документ за собственост сградата се състои от сутерен, три етажа и подпокривно пространство.
Претърсването стартирало "с цялостен оглед, заснемане и фиксиране по установения в НПК ред на всички помещения в сградата, като всяко едно от тях беше условно номерирано". "Откритите предмети, носещи белезите на движими културни ценности, бяха фотографирани в присъствието на поемни лица, на управителя на „НОВЕ ИНТЕРНАЛ“ ЕООД, упълномощени юристи от фондация „Тракия“, експерти от НИМ (археолози и реставратори) и от Националната художествена галерия, представители на Министерството на културата и на служители на фондация „Тракия“ – ръководител лаборатория за консервация и изследвания и уредник музей", твърди прокуратурата.
Държавното обвинение пак твърди, че продължава и сега да претърсва и изземва на посочения адрес. Нещо, което е твърде странно, като се има предвид, че от първия обиск са минали повече от 4 месеца. Прокуратурата обаче обяснява това с факта, че няма ключ за сградата. Достъпът на разследващите органи до сградата и помещенията в нея се осигурявал от служители на фондацията, които единствени разполагали с ключ.
Било установено, че повечето от предметите се съхраняват в нарушение на всякакви правила и стандарти, откривани бяха в кутии, кашони, найлонови торби, както и в насипно състояние. "По голяма част от движимите вещи се откриха със замърсявания от земна маса, а върху опаковките се намери изписан ръкописен текст с означение на различни географски области и населени места в страната, от които става ясно, че вероятно са били добити от иманяри в нарушение на закона", твърди прокуратурата.
"Действията по разследването, свързани с изземването на описаните вещи, се извършват при стриктно спазване на процесуалните правила, както и на утвърдените международни практики за опаковане, транспортиране и съхранение на артефакти, с оглед максимално запазване на автентичността им. Всяка вещ подробно се описва, фотографира и опакова от експертите и реставраторите от НИМ, а след това се транспортира и оставя на съхранение в помещения на НИМ и НХГ. Съхранението и опазването на иззетите вещи е възложено на НИМ и НХГ.", оправдава се още прокуратурата.
Прокуратурата прави и прогноза: "Съпоставяйки броя на претърсените помещения до настоящия момент, с броя на тези, в които предстои да бъдат извършени претърсвания и изземвания, до голяма степен на вероятност прогнозният брой на предметите с белези на културно-историческа ценност ще надхвърли 10 000. Изложените обстоятелства са и причината претърсванията в сградата на ул. „Московка“ № 43 да продължават и към настоящия момент". Тя обещава и, че след изземване на всички вещи, относими към предмета на доказване по делото, "ще бъде назначена съдебно-археологическа експертиза по отношение на тях, която ще бъде възложена на екип от международни експерти, с цел постигане на възможно най-безпристрастно експертно заключение".
"Дано някога ИГ и хората му се научат да правят разлика между антично, съвременно африканско изкуство и сувенири за подаръци. Преди да предприемат действия да четат законите. Незнанието им не ги оправдава.", написа веднага след твърденията на прокуратурата Васил Божков в профила си в Туитър.
Прокуратурата и този път не казва нищо за твърденията на бизнесмена, че антика от колекцията му вече се продава на свободния пазар. Става въпрос за ритон, който миналата година е закупен от галерия Yacob's в Лондон, специализирана в ислямско и антично изкуство. Той е иззет от българските власти на 2 март т. г., а от миналата седмица е бил пуснат за продажба на свободния пазар. Според Божков този пример "е достатъчно показателен за отношението към културно-историческото наследство от властимащите". И до момента нито НИМ, нито прокуратурата не са показали въпросния ритон.
Божков обяви и, че е сезирал международните институции с начина на изземване на колекцията му.
Фондация “Тракия”: Ако не различават сувенир от Африка, какво ли се случва с истински ценните неща
От пресслужбата на фондация “Тракия” разказаха пред "Сега" как се е стигнало до обявените днес от прокуратурата числа: „намерени и иззети по предвидения законов ред 3385 предмета, притежаващи признаци на движими културни ценности“ и „прогнозен брой, който ще надхвърли 10 000 на предметите с белези на културно-историческа ценност“.
Голямата част от още не реставрираните предмети са на части, като всяка част се записва като отделен предмет. Например каничка с капаче се записва като два отделни предмета, керамична статуетка, счупена на три парчета - като три.
Що се отнася до сувенирните дървени африкански статуетки, то странно е какви „признаци на движимо културно наследство“ са открили в тях „експертите и реставраторите от НИМ, които се подписват под всеки един протокол“, коментираха от пресслужбата на фондацията.
От фондацията се питат, ако тези "експерти" не могат да различат културно историческа ценност от дървен сувенир от Африка, как транспортират, съхраняват наистина ценните експонати и какво въобще се случва с тях?
