Разследването за гражданството на съпредседателя на ПП Кирил Петков е било правилно прекратено от Софийската районна прокуратура. Това е постановила Софийската градска прокуратура, която провери като втора инстанция казуса, става ясно от информация, предоставена на "Сега" от държавното обвинение.
Това беше делото, по което през юни, дни преди уволнението си главният прокурор Иван Гешев поиска депутатския имунитет на Кирил Петков. Сагата около гражданството на Петков се точи още от лятото на 2021 г. Тогава от "Национално движение за културен и икономически напредък на България" пращат сигнал до Гешев, че Петков е извършил документни престъпления и престъпления по служба, описани във вестникарска статия, озаглавена "Кирил Петков здраво газил закони". В сигнала се твърди още, че и президентът е нарушил Конституцията, която казва, че министрите могат да са само български граждани, като е назначил Петков за служебен икономически министър, докато има канадско гражданство.
През декември 2021 г. районната прокуратура обяви, че няма престъпление и отказа образуване на дело, приемайки, че няма престъпление. Това постановление беше потвърдено от градската и апелативната прокуратура, но върховната директно образува досъдебно производство и нареди на районните магистрати да разследват, а Гешев поиска имунитета на Петков. Върховната прокуратура прие, че в декларацията, която Петков е подал до президента през май 2021 г., преди да стане служебен министър, е затаена истина - наличие на двойно гражданство, и е потвърдена неистина, че отговаря на условията за избиране на народни представители.
Петков сам се отказа от него, но до повдигане на обвинение не се стигна, тъй като в крайна сметка районната прокуратура прекрати делото, защото не намери престъпление. Тези изводи преди дни са потвърдени и от Софийската градска прокуратура.
Фактите
Към 21 април 2021 г. Кирил Петков Петков има две гражданства - българско и канадско, приема прокуратурата. На тази дата той подал заявление до канадските власти, че се отказва от канадското си гражданство. Във въпросното заявление има текст: "Разбирам важността на своя отказ от канадско гражданство, както и това, че ако той бъде одобрен, ще загубя всички права и привилегии на канадски гражданин и вече няма да имам статут в Канада", който Петков маркирал с "да".
В администрацията на президента служебните министри от кабинета на Стефан Янев подавали декларации, че отговарят на конституционните условия, т.е. освен всичко, имат само българско гражданство. Петков я подписал на 10 май. Според регистрите на канадските власти обаче той е престанал да бъде техен гражданин на 20 август 2021 г.
"Посоченото било обективна пречка да бъде назначен за служебен министър", пише в прокурорското постановление. Въпреки това обаче няма данни за престъпление.
Анализът на прокуратурата
За да има документно престъпление е необходимо по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет да се изисква подаването на декларация, в която да се декларират определени обстоятелства. В случая няма законова разпоредба, която да изиска от кандидат за служебен министър да декларира обстоятелството, че притежава единствено и само българско гражданство. Изборният кодекс изисква от кандидатите за народни представители да декларират, че отговарят на изискванията на Конституцията. Сама по себе си Конституцията не изисква подаването на декларация. За министрите е въведено изискването да бъдат само български граждани, но не е вменено задължението да подават декларация.
Фактът, че по аналогия се прилага разпоредбата от Изборния кодекс за министри не може да обоснове търсене на наказателна отговорност, аргументира се още прокурорът.
Няма закон, който да предвижда задължението за деклариране от министър на обстоятелството, че има само българско гражданство. Затова и търсенето на наказателна отговорност в случая ще противоречи и на класическия принцип – Nullum crimen sine lege (Няма престъпление без закон.).
Софийската градска прокуратура провери преписката по указания на Върховната касационна прокуратура. Сега вероятно казусът ще стигне и до апелативната прокуратура, ако върховната реши да продължи проверката дали прекратяването е станало правилно и законосъобразно и да държи преписката отворена.
