България търси съмишленици в ЕС за договаряне на нови механизми за подкрепа на държавите, които ще бъдат засегнати най-тежко от изпълнението на целите за намаляване на парниковите газове и преминаването към климатично неутрална икономика. "Водим неформални разговори със страни като Чехия, Полша, Румъния, Италия, за да избегнем големите рискове, които носи тази политика", заяви президентът Румен Радев в Брюксел, където втори ден участва в среща на лидерите на Европейския съюз.
"Идеята за климатично неутрална икономика е красива, но крие големи опасности. Ако нямаме допълнителни мерки, това означава богатите да стават по-богати, а бедните - по-бедни и да губят своята конкурентоспособност. За да минизираме негативните ефекти, са необходими големи инвестиции, които трябва да бъдат предоставени от тези, които ни тикат в тази посока", коментира Радев. Той припомни, че в края на 2020 г. бе постигната договореност за намаление на нивата на парниковите газове с минимум 55% до 2030 г. спрямо базовата 1990 г. и в тази ситуация възможностите на България за маневриране са изключително ограничени, но трябва да настоява за отчитане на различния старт на държавите-членки.
"Ако следваме това, което е прието, това означава да се откажем от нашите базови мощности, защото те ще се окажат непосилни. 50% от енергийния микс идва от въглищата, където сме абсолютно автономни и независими. Ако това изчезне, губим тази независимост", коментира Радев. Според него България няма ясно решение как да развива енергетиката в дългосрочен план и трябва спешно да се заеме с това, като наблегне и на възможностите за финансиране на нови мощности, отговарящи на екоизискванията, през Националния план за възстановяване и устойчивост.
"Ако се запознаете с препоръките на Брюксел, ще разберете, че преработването на плана за възстановяване и устойчивост е не просто препоръчително, то трябва да бъде направено. Дори да няма мандат да внесе преработен вариант в Брюксел, служебният кабинет работи усилено да предложи проекти, които да съответстват на целите на плана", коментира още Радев. На въпрос може ли да се сезират европейските органи за проверявани от служебното правителство скандални договори Радев отвърна, че привличането на външни независими органи изисква време. "Тези проверки са трудни, защото тепърва трябва да се разбере кои са контрагентите при едни сключвани на тъмно договори като тези за автомагистралата, какви пари са получавани, какви гаранции са дадени. В същото това време проверките трябва да се правят от хора, които досега не са реагирали, от същите тези институции, които са допуснали такива договори", коментира Радев.
НАТИСК
"От известно време получавам всеки ден покани за разговор с европепйски лидери, еврокомисари, лидери на ЕС. Темата е много чувствителна, очакванията са големи, очакванията са съсредоточени върху България. Няма да казвам натиск, ще използвам тази дипломатична фраза. Но очаква се на Съвета през втората половина на месец юни да има предвижване по въпроса за европейския път и започване на преговори за република Северна Македония. Много ясно съм изразил българското становище – 1. България е най-силният подръжник на европейската перспектива на Северна Македония и Албания. В същото време пътят за постигане на тази цел минава най-вече през София. Това трябва да бъде ясно – че ръководството на република Северна Македония трябва да бъде стимулирано да търси диалог с България. Най-важна е подкрепата от България. За да се случи тя, ние трябва спокойно и откровено да седнем на масата – било то в София или Скопие, и да уточним проблеми между нас. Но ние искаме да видим устойчив, необратим процес, а не само декларации", коментира още президентът Радев. Той допълни, че България очаква да види пътната карта, която Северна Македония ще предложи и ще сравни стъпките в нея с националната рамкова позиция, приета от българския парламент през 2019 г. "Ако има различия, а няма парламент, ще бъде много трудно да се осъществи напредък", предупреди Радев.
