Новата политика на защита на правата на хората с българско самосъзнание в Северна Македония достигна днес своята кулминация. Президентът Румен Радев организира и проведе среща с представители на водещи български организации от югозападната ни съседка. Гостите бяха единодушни, че срещата е историческа, тъй като близо столетие няма случай български държавен глава да приеме македонски българи.
В делегацията, която беше приета от държавния глава, влизаха представители на партия „Граждански демократичен съюз” (ГДС), на сдруженията Културен център „Иван Михайлов“ – Битоля, „Трибуна“ – Прилеп, „Македонско българско приятелство“ – Скопие, „Коридор 8“ – Скопие, „Интеракция“ – Охрид, „Единство“ – Кочани. В срещата участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.
От миналото към живите хора
"Република България обръща фокуса на политиката си не само към историята и към миналото, а в центъра на проблема си със Скопие постави живите българи в Македония. Това за нас е изключително важно", отбеляза Петър Колев, председателят на ГДС. И заяви: "Ние очакваме от Република Бългрия ясна и категорична подкрепа за нашите искания за равноправие, за нашите искания за изчистване на историческите конфликти и проблеми, и за нашите искания за спиране на речта на омразата. Ние, македонските българи, сме убедени, че само така Република Северна Македония ще може бързо да се интегрира в Европейския съюз."
В какво се състои общата ни борба
"Това е историческа среща. 100 години не е имало такава среща, още от времето вероятно на Тодор Александров, когато се е срещал с българските първенци, или от времето на навечерието на Втората световна война, когато Коларов е бил при Богдан Филов", подчерта македонският журналист и публицист Владимир Перев. Той посочи: "Задачата на България преди всичко, на българската дипломация, е да извоюва от световната общност правото на българите в Македония на самоопределение. Да обясни с най-прости думи, че в македонската армия няма нито един българин по националност, в полицията няма нито един, в правосъдието няма нито един, на ключовите позиции нямаме нито един." А в заключение предупреди: "България се бори за своята история. Приеме ли се македонизмът във формата, която е наложена в Македония, и която се възприема чрез силна македоно-югославска пропаганда в ЕС и в света, България остава без по-голямата част от своята история. Това трябва да бъде ясно посочено – ние се борим за нашето общо минало и история заедно."
Човешките права и евроинтеграцията
На свой ред, Румен Радев изтъкна, че партньорите ни в ЕС, които настояват веднага по геополитически причини да бъде приета Северна Македония, не разбират спора ни за миналото. "Но когато започнах да говоря за Копенхагенските критерии за членство, за човешките права, за дискриминацията, от това разбират. Голямата битка – пренасянето на фокуса от историята към човешките права, тяхното спазване, правото на свободно волеизявление, на пълноценна интеграция в политическия, обществения и културния живот – ето това е, което трябва да се отстоява", заяви президентът. И подкани македонските българи да разказват пред Европа за нарушенията на правата им като европейски граждани.
Държавният глава посочи, че Скопие проявява неотстъпчивост, защото смята, че когато в България има парламент и редовно правителство, веднага ще се отпуши процесът на преговори за членство. "Не, няма да се отпуши, защото това е фундаментален въпрос, който не зависи от това кое правителство и кой парламент ще бъде. Това е фундаментален въпрос, който касае европейските ценности. Докато въпросът с човешките права и недискриминацията не бъде решен, аз не виждам как ще се отвори вратата за преговори", категоричен беше Радев.
Вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че българската политика в миналото е оставила погрешното впечатление, че всичко ще се нареди със съвместно честване на някои исторически фигури и поднасяне на венци. Тя изтъкна, че през последната година българската държава е била подложена на „неистов натиск” от Брюксел да позволи започването на преговори със Скопие. „Ако прочетете последните резолюции на Европейския парламент по отношение на ситуацията в Северна Македония, там нямате никакъв проблем. Няма права на българи, там въобще не се споменава за българи”, посочи Йотова. Тя напомни за скандалите около раздаването на български паспорти и си пожела: "Дай боже, след изборите да имаме едно нормално, редовно правителство с просветени хора, които работят за българския интерес, а не за себе си."
Единство и обща воля
Накрая Радев обобщи, че страната ни прави всичко възможно Северна Македония да стане член на ЕС - но не за сметка на българското културно-историческо наследство и на правата на българите там. "Ветото, което наложи в края на 2020 г., предишното правителство беше за буксуването на договора, подписан през 2017 г. Там зациклихме за Гоце Делчев и това беше големият проблем. Той остана неразбран за нашите европейски партньори. Не се обясниха истинските мотиви за това вето. Ветото, което наложих на последния съвет на 6 октомври, има съвсем друг характер, съвсем друга основа - вашите права, недопускането на дискриминация, стопиране на процеса на дебългаризация, премахване на езика на омразата. Във фокуса на това вето сте вие", обърна се президентът към сънародниците ни. И ги призова за единство и обща воля за постигане на целите ни.
