"Настояването на Русия за изтегляне на силите на НАТО от България е неприемливо и безпредметно. В страната ни няма постоянно базирани съюзнически контингенти и бойна техника“ – това се казва в позиция на президента Румен Радев, разпространена от неговия прессекретариат. Според президента суверенното решение за подобно постоянно присъствие или временно разгръщане принадлежи на България, в съответствие със съюзните ни ангажименти. Той посочва, че страната ни не приема ултимативни искания от когото и да било.

В парламента се разрази сериозен дебат във връзка с руските изявления, че НАТО трябва да изтегли своето военно присъствие в нашата страна. Наскоро Москва обяви, че пактът трябва да оттегли своите персонал, техника и въоръжение от всички страни, в които са разположени такива от 1997 г. насам, както и да прекрати разширяването си. Днес стана ясно, че руското военно министерство е споменало изрично България като една от страните, в които НАТО трябва да прекрати своето присъствие.

Разтревожен, в Народното събрание пристигна лично премиерът Кирил Петков. От парламентарната трибуна той обяви, че "България е суверенна държава, която е направила своя избор да участва в НАТО. Вашингтонският договор не предвижда втора категория страни-членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обем, посочи премиерът. И накрая призова Руската федерация да остане ангажирана в диалога за деескалация на напраежението, както и да работи за по-сигурна Европа."

Привечер на Петков отново му се наложи да преповтори позицията си по време на късно провелия се парламентарен контрол. Тогава той не се сдържа да се похвали от парламентарната трибуна за комплиментите, които е получил от съюзниците ни. "В нашите разговори с нашите партньори от НАТО и ЕС те ми благодариха, лично на мен, в няколко разговора, че за пръв път виждат наистина предвидим партньор, който ясно изявява позицията си. Това, което споделиха, е, че в последните 10 години такава яснота не са имали", обяви премиерът.

От ГЕРБ-СДС останаха недоволни от изявленията на премиера, защото сметнаха, че не дава достатъчно подробности накъде върви България в тази ситуация. Бившият външен министър и настоящ зам.-шеф на ГЕРБ Даниел Митов поиска от Петков за вземе отношение по поведението на министъра на отбраната Стефан Янев, когото Митов обвини, че се появява на антинатовски протести. Въпреки това благодариха за бързата реакция на премиера. Смекченото отношение на ПГ на ГЕРБ явно убягна на лидера им Борисов, който наруга във Фейсбук премиера Петков, че не се явява в парламента, когато националната сигурност на България е под заплаха. Разбира се, Борисов напълно пренебрегна обстоятелството, че той години наред не благоволи да се вясне в парламента, а Цвета Караянчева отклоняваше депутатските въпроси до него.

По-крайни в оценките си бяха националистите от "Възраждане". "Недопустимо е Вашингтон или Москва да се разпореждат с българската отбрана и политика. България няма нужда от конфронтация", декларира депутатът от партията Цончо Ганев. Той заяви, че "Възраждане" осъжда наличието на американски бази на българска територия, както и намесването на чужди войски. А накрая осъдително каза, че постоянните срещи на български министри с американския посланик поставяли под въпрос чии интереси обслужват.

ГЕРБ-СДС поиска да се свика КСНС

Обсъжданията по въпроса в парламента започнаха заради ГЕРБ-СДС. Преди обед бившите управляващи настояха да се свика председателският съвет на парламента, както и да бъде повикан премиерът, за да се реши по какъв начин българската държава да реагира на руските изявления. По-късно стана ясно, че председателският съвет няма да се събере. Затова Даниел Митов излезе с декларация по повода, в която заяви, че исканията на Кремъл целят отслабването на северноатлантическия алианс. Той обвини правителството в „оглушително мълчание“ по въпроса, а управляващото мнозинство – че не разбира значението на случващото се за българската национална сиурност.

Затова Митов настоя президентът Румен Радев да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) по въпроса; парламентарната комисия по отбрана да се събере на спешно заседание, на което военният министър Стефан Янев да представи действията и плановете на правителството по осигуряване на българската отбрана; правителството да включи 2 процента от БВП за националните отбранителни способности, както и да потърси уверения от нашите съюзници, че НАТО стои зад ангажиментите си в България.

ДБ скочи срещу „руската провокация“

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов обяви малко по-късно в кулоарите на парламента, че наблюдаваме „пореден елемент от руската стратегия да постави под съмнение избора на страните от Централна и Източна Европа, включително България, да се присъединят към НАТО“.

„Сами, суверенно и самостоятелно ние да изберем как да защитим своята национална сигурност, в какви съюзи да влезем и да се върнем в ситуацията, в която някой друг от Великите сили - Русия и САЩ - да решават кой да бъде в НАТО или не“, добави десният политик.

И заключи, че „няма да се поддаваме на руската провокация да се опитат да ни върнат към политиката на т.нар. сфери на влияние, защото това е същността на позицията на Кремъл“.

МО: Позицията на Русия трудно може да се интерпретира като положителен сигнал

"Позицията на руското външно министерство трудно може да се интерпретира като положителен сигнал в контекста на интензивните дипломатически усилия за деескалация на напрежението, възникнало по Източния фланг на НАТО". Това се казва в официална позиция на българското Министерство на отбраната.

"Прагматичният подход предполага, че проблемите в двустранните и съюзните отношения следва да бъдат адресирани в съответните институционални формати. Ако Руската федерация има притеснения за собствената си сигурност, които имат отношение към България, те следва да бъдат представени включително и на двустранно ниво. Към настоящия момент пред нас не са поставяни въпроси от подобно естество", добавят от военното ведомство.

Оттам натъртват и, че ултимативният подход не просто е неконструктивен, но би довел до последваща ескалация, от която никой в крайна сметка няма интерес. "В този смисъл поведението, демонстрирано от Руската федерация, трудно би могло да се впише в рамките на усилията за разрешаване на проблемите на сигурността по пътя на диалога и дипломацията", пишат от МО.