Общините тази година ще бъдат изправени пред много голямо предизвикателство по линия на проектна готовност за усвояване на европейско финансиране. По новите оперативни програми, планът за развитие на селските райони и плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат проведени процедури с обща стойност 4,2 млрд. лв. Извън това финансиране общините ще трябва да работят и по проектите по Инвестиционната програма за общините, включена в държавния бюджет. Ресурсът за нея на теория може да достигне до 4,6 млрд. лв. до 2026 г.

Това става ясно от разпространена от Националното сдружение на общините информация за предстоящите процедури по линия на европейските програми у нас. Повечето оперативни програми имат одобрени графици за 2024 г. и е ясно кога ще бъдат обявявани съответни търгове.

По националния план за възстановяване и устойчивост предстоят две нови процедури през 2024 г. на обща стойност 408 млн. лв. Вече е отворена за прием програмата за финансиране на проекти за енержийно ефективно улично осветление с бюджет от 125.7 млн. лв. Общините останаха недоволни от условията по тази програма, като направиха редица конкретни предложения за промени, но нито едно от тях не бе прието. Общините поискаха да бъде удължен крайният срок за изпълнение на проектите – 31 март, 2025 г., да бъде завишен максималния размер на разработваните проекти – 2 млн. лв., в дейностите да бъде включена и подмяната на стълбовете за осветление и т.н.

Предстои и процедура по втория етап по програмата за саниране на жилища, която вече няма да е 100% безвъзмездна, а ще има и съфинансиране. Заложеният размер финансиране за този етап е 282, 5 мллн. Лв. Класирането по първия етап на процедурата, която е с много по-голям бюджет – 1,1 млрд. лв., бе обявено непосредствено преди коледните празници, като МРРБ съобщи, че подкрепа получават 756 сгради. Класирането породи скандал, като според кмета на Стара Загора Живко Тодоров има съмнения, че фирми са злоупотребили при извършването на енергийните одити като са завишили очакванията за енергийния клас, който сградите могат да получат след саниране. „Това повишава многократно шансовете на отделните сгради да получат по-висока оценка при класирането на внесените проекти“, счита Тодоров. От Камарата на енергийните одитори възнамеряват да сезират за това и Европейската комисия, като и европрокуратурата.

ПРЕДСТОЯЩИ ПРОЦЕДУРИ*

По програма „Развитие на регионите“

Подкрепа за интегрирано градско развитие на 10 общини: Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград -650 млн. лв.;

Подкрепа за интегрирано градско развитие на 40 общини: Враца, Ловеч, Лом, Монтана, Троян, Габрово, Горна Оряховица, Севлиево, Разград, Свищов, Силистра, Добрич, Търговище, Шумен, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Казанлък, Свиленград Харманли, Димитровград, Кърджали, Хасково, Асеновград, Велинград, Смолян, Пазарджик, Пещера, Панагюрище, Карлово, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Перник, Петрич, Самоков, Сандански – 1,3 млрд. лв.

По програма „Околна среда“

Системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци – 243 млн. лв.

Рекултивация на депа за отпадъци – 88 млн. лв.

Мерки за управление на риска от наводнения – 92 млн. лв.

Мерки за превенция и защита при геодинамични процеси – 49 млн. лв.

По програма „Образование“

Ограмотяване на възрастни – 65 млн. лв.

Десегрегация на училищата- 26 млн. лв.

По програма „Развитие на човешките ресурси“

Насърчаване на социалната икономика – 22 млн. лв.

По плана за развитие на земеделието и селските райони

Инвестиции в услуги и дребна по мащаби инфраструктура – 500 млн. евро

*Списъкът не е изчерпателен