Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на трима българи и на 64 свързани с тях компании за тяхната значителна роля в корупцията в България. Това са хазартният бос Васил Крумов Божков, бившият депутат от ДПС Делян Славчев Пеевски и Илко Димитров Желязков, бивш зам. директор на Държавната агенция за технически операции (ДАТО), който в момента е зам.-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. В прессъобщението специално се подчертава, че това е най-широкообхватното еднократно действие на закона "Магнитски", насочено срещу корупцията досега. От официалния документ става ясно, че американското правителство "прекъсва достъпа на Божков, Пеевски и Желязков и техните компании до финансовата система на САЩ". Блокира се и цялата им собственост на американска територия.
Малко по-късно Държавният департамент санкционира още трима - Александър Манолев, Петър Харалампиев и Красимир Томов. Те обаче са по друг американски регламент - на тях и на техните семейства се забранява да влизат в САЩ. "В официалното си качество съответно на зам.-министър на икономиката, председател на Държавната агенция за българите в чужбина и главен секретар на Държавната агенция за българите в чужбина Манолев, Харалампиев и Томов са участвали в корупционни дейности, които са подкопавали върховенството на закона и доверието на българското общество в техните демократични държавни институции и обществени процеси, включително използвайки политическото си влияние и длъжностни правомощия за лична изгода", твърдят американскита власти. Тук са споменати отново Пеевски и Желязков, както и техните семейства, но липсва Божков.
Веднага след обявяването на санкциите стана ясно, че премиерът Стефан Янев е провел телефонен разговор с помощник държавния секретар по политическите въпроси в Държавния департамент Виктория Нюланд. Тя го е информирала за предприетите мерки, които се налагат в контекста на усилията за ефективна борба срещу корупцията в България.
В официалния документ по закона "Магнитски" се изреждат конкретните констатации и санкции за Божков, Пеевски и Желязков.
ВАСИЛ КРУМОВ БОЖКОВ И НЕГОВАТА МРЕЖА
Според САЩ Васил Крумов Божков, български бизнесмен и олигарх, няколкократно е подкупвал държавни служители - един настоящ политически лидер, както и бившия председател на вече закритата Държавна комисия по хазарта (ДКХ). Имена не са посочени, но самият Божков разказа, че си е плащал на ГЕРБ и лично на премиера Бойко Борисов, за да върви бизнеса му. Прокуратурата пък повдигна обвинение на двама бивши председатели на комисията по хазарта - Огнемир Митев и Александър Георгиев.
В американските обвинения срещу Божков е вкарана и руска връзка. "По-рано тази година Божков е планирал да осигури парична сума за бивше българско длъжностно лице и за български политик с цел Божков да бъде подпомогнат да създаде канал, през който руски политически лидери да оказват влияние върху български правителствени служители", пише в документа. Там се уточнява, че понастоящем Божков се намира в Дубай, където той успешно избягва българската процедура за екстрадиция по множество обвинения, повдигнати срещу него през 2020 г., включително за ръководене на организирана престъпна група, оказване на принуда, опит за подкуп на длъжностно лице и избягване на плащане на данъчни задължения.
Американските власти се позовават и на материали на българската прокуратура. В документа пише, че тя е установила, че през февруари 2018 г. Божков е плащал на тогавашния председател на ДКХ по 10 000 лв (USD 6 220) на ден, за да отнеме хазартните лицензи на конкурентни дружества. След тази мащабна схема за подкупи председателят на ДКХ подава оставка и е арестуван, а ДКХ е закрита. Все още съществува международно искане за арест на Божков, тъй като неговото влияние в България продължава. В навечерието на българските парламентарни избори през юли 2021 г. Божков регистрира политическа партия, която ще участва в тях, за да упражнява влияние върху български политици и официални лица, пише още в документа.
Божков е санкциониран съгласно Указ 13818 в качеството му на лице, което е участвало, спонсорирало, подпомагало корупция, включително незаконно присвояване на държавни активи, присвояване на частни активи за лична облага, корупция, свързана с концесионни договори за добив на природни ресурси, или подкупи.
Службата за контрол на чуждестранните активи санкционира 58 регистрирани в България фирми и организации, включително партия „Българско лято“, които са притежавани или контролирани пряко или косвено от Божков
ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ И НЕГОВАТА МРЕЖА
Делян Славчев Пеевски също е определен като олигарх. Припомня се, че "преди това е бил български народен представител и медиен магнат и регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество". През септември 2019 г. Пеевски е работил активно за оказването на въздействие върху политическия процес в България по време на местните избори на 27 октомври 2019 г. Той се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателно разследване, се твърди в документа.
САЩ твърдят и, че Пеевски е участвал в корупционни действия чрез своето подставено лице - Илко Димитров Желязков, бивш зам.-председател в Държавната агенция за технически операции (ДАТО) и бивш служител в Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). През 2018 г. той е назначен за зам.-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Пеевски използвал Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства в замяна на информация и лоялност от тяхна страна, пишат американските власти. В документа се твърди, че от 2019 г. е известно, че Желязков е предлагал подкупи на високопоставени държавни служители от българското правителство. От тях се очаквало да му предоставят информация, която да бъде предавана на Пеевски. В замяна Желязков е имал грижата лицата, приели предложението му, да бъдат назначени на влиятелни длъжности и е осигурявал месечен подкуп. Пеевски и Желязков също така са разполагали с длъжностно лице на ръководен пост, което през 2019 г. незаконно присвоявало средства в тяхна полза.
В друг случай, от началото на 2018 г., Пеевски и Желязков ръководели схема за продажба на български документи за пребиваване. Заинтересованите плащали подкупи на български длъжностни лица, които да гарантират, че техните клиенти ще получат документи за гражданство незабавно, а не след заплащането на депозит от 500 000 щатски долара или след като изминат петте години за обработването на законно обосновано искане. Желязков изнудвал евентуален кандидат за министър чрез заплаха от повдигане на наказателни обвинения от българската прокуратура, ако след назначаването си той не окаже по-нататъшно съдействие, твърдят американските власти.
Илко Желязков нашумя, след като в края на 2018 г. бе предложен лично от председателя на ДПС Мустафа Карадайъ за зам.- председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Той е работил за бившата ДС и за МВР, както и в енергетиката. Бил е щатен служител на Второ главно управление на ДС, после работи в приемниците на това управление - Националната служба "Сигурност" (НСС) и Държавната агенция по национална сигурност (ДАНС). През 2007 г. Желязков се появява като шеф на дирекция "Сигурност и отбранително-мобилизационна подготовка" в държавния резерв. Това е времето на управлението на тройната коалиция, в която влиза и ДПС. По същото време държавният резерв е в ресора на тогавашния зам.-министър по бедствията и авариите Делян Пеевски. Още в началото на първия премиерски мандат на Бойко Борисов през 2009 г. Желязков става шеф на Съвета на директорите на ТЕЦ "Марица изток 2". Два пъти е и в Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ). После кариерата му е свързана отново със службите.
Пеевски и Желязков са санкционирани също съгласно Указ 13818 в качеството си на чуждестранни лица, свързани с корупция. Службата за контрол на чуждестранни активи санкционира и шест дружества, притежавани или контролирани от Пеевски или от някоя от неговите компании
В резултат от днешната мярка се блокира цялата собственост на трите лица, която се намира в САЩ или е във владението или под контрола на американски граждани или на постоянно пребиваващи в страната. Блокират се и всички дружества, притежавани пряко или непряко (с дялово участие от или над 50%) от едно или няколко от санкционираните лица.
ОСТАНАЛИТЕ САНКЦИОНИРАНИ
Сред останалите санкционирани са Александър Манолев, Петър Харалампиев и Красимир Томов. "В качеството си на зам.-министър на икономиката, директор на Държавната агенция за българите в чужбина и главен секретар на агенцията, Манолев, Харампиев и Томов са участвали в корупционни действия, които подкопават правовия ред и доверието на българското общество в демократичните институции", посочват от Вашингтон.
Александър Манолев беше зам.-министър на икономиката в последния кабинет на Бойко Борисов и член на УС на Държавен фонд "Земеделие". Подаде оставка след скандала с луксозните къщи за гости, строени с пари по европроекти за селски туризъм, а ползвани като частни имения. В края на 2019 г. КПКОНПИ откри конфликт на интереси при Манолев, като констатира, че в качеството си на зам.-министър е оказвал влияние за отпускане на финансова помощ по проект за нова къща за гости край Сандански. Къщата формално се води на дъщерята на детегледачката на Манолеви. Получената финансова помощ е 391 160 лв., а Манолев бе глобен от КПКОНПИ с 10 000 лв. Делото срещу него вече е в съда.
Манолев изплува и от записите с гласа, приличащ на този на Бойко Борисов, изтекли миналото лято. "Манолев ще изгори, ще му повдигнем днеска или утре обвинения, ще го съсипем. Аз го предупредих. Там и кметът ще изгори. Но аз ще изгоря всичко, за да изгори Елена Йончева. Един нема да пощадя от наш‘те", казва гласът.
В началото на тази година делото срещу бившия председател на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев и бившия главен секретар на агенцията бе внесено в съда. Харалампиев е обвинен в участие в организирана престъпна група, създадена с цел искане и получаване на подкупи, търговия с влияние и пране на пари. Разследването се точи две години, след като в агенцията бяха извършени шумни арести през есента на 2018 г. Обвиненията към Харалампиев касаят периода от юли 2017 до края на октомври 2018 г.
Томов бе обвинен освен за участие в престъпната група и в търговия с влияние и изпиране на пари. В негов банков сейф, той е държал 181 930 евро, 152 770 лева, 32 250 щатски долара и 15 британски паунда с обща левова равностойност 563 936.93 лева, които не е декларирал и за които е знаел, че са придобити чрез тежки умишлени престъпления, извършени от организираната престъпна група. Обект на корупционната дейност са били предимно граждани на държави от Западните Балкани, както и на държави, нечленуващи в ЕС, които са със славянско население, обяви прокуратурата.
Освен Манолев, Харалампиев, Томов, Желязков и Пеевски, Държавният департамент налага санкции и на съпругата на Манолев - Надя Манолева, техните деца Алекса, Йоана и Димитър; на съпругата на Харалампиев - Веселка, и сина им Павел; на непълнолетните син и дъщеря на Пеевски /не се посочват имената им, не са упоменати и майките на децата/, както и на дъщерите на Желязков Ваня и Роза. Това означава, че петимата и техните близки нямат право да влизат в САЩ.
ПЪРВИЯТ ОБЯВЕН
Първият санкциониран българин от САЩ заради корупция е съдията Андон Миталов. Санкцията бе наложена през февруари 2020 г.
Това е магистратът, който разреши на обвинения в шпионаж Николай Малинов да отиде в Русия, където той беше награден лично от президента Владимир Путин. "Днес аз публично оповестявам името на съдията от Специализирания наказателен съд Андон Миталов за участието му в сериозна корупция. В качеството си на длъжностно лице Миталов е участвал в корупционни действия, които подкопават върховенството на закона и сериозно компрометират независимостта на демократичните институции в България”, се казваше в съобщението на държавния секретар Майк Помпео.
Огласяването на Миталов бе по силата на Закона за бюджетни разходи, чуждестранни операции и свързани програми на Държавния департамент за 2020 г. Това означава, че той и неговите преки роднини няма да могат да влизат в САЩ.
В България нямаше последици за Миталов, въпреки че тогавашният правосъден министър Данаил Кирилов поиска дисциплинарното му уволнение.
САЩ: ТОВА НЕ Е ПОЛИТИЧЕСКО ДЕЙСТВИЕ
На среща с журналисти Пол Ахърн, зам.-помощник секретар в американското финансово министерство, уточни, че съобщението на неговото ведомство не бива да се разглежда като политическо действие. По думите му неговото правителство не е знаело, че България ще проведе парламентарни избори през юли и новината за резултатите от разследването е била съобщена, когато то е приключило.
Американското правителство е готово да работи с правоохранителните органи на други страни, доколкото това е възможно – така Ахърн коментира възможността за сътрудничество с българската прокуратура.
Очакванията на САЩ са, че случилото ще послужи като сигнал към финансовите институции и бизнеса, че работата със санкционираните лица ще бъде много по-рискована отпреди.
