Под натиска на протести служебното правителство лансира на заседание на бюджетна комисия скандално предложение. Според финансовия министър Асен Василев бюджетът следва да плати 1,3 млрд. лв. дейности по пътно поддържане за незаконно възложени дейности. Парите са възлагани в нарушение на закона за обществените поръчки, но от служебния кабинет считат, че със специална поправка нарушението може да се допусне по изключение. От думите на финансовия министър Василев се разбра, че срещу неизвестна част от тези средства няма реално извършени дейности и те ще се фактурират до края на годината.
Регионалният министър Виолета Комитова от юли месец обяснява, че АПИ е възлагала огромни количества дейности за пътно поддържане в нарушение на сключени 5 годишни договори с твърда стойност. Пред депутатите Комитова даде пример с договор за 20 млн., които били наддоговорени до 295 млн. Така договорите (б.р. на обща стойност 500 млн., със срок на изпълнени до 2024 г.) били надвъзложени с 1,4 млрд. лв.
Единственият вариант да решим този проблем е да допуснем плащане на дейностите, които ще бъдат извършени до края на годината. Става дума за 1,3 млрд. лв., които предлагаме да се платят на равни вноски в период от 5 години от 2022 г. нататък, обясни финансовият министър Асен Василев. Той призна, че договорите са дадени на прокуратурата заради нарушения в ЗОП, но настоява все пак парламента да разреши нарушението да бъде санирано от парламента и парите да се платят, за да не страдат фирмите. ЗОП позволява договорите да се анексисар и наддоговарят с максимум 50%, а в случая се иска много по-сериозно доплащане. При договори за 500 млн. лв. ЗОП позволява максимално доплащане от 250 млн. лв., а слуужебният кабинет предлага 1,3 млрд. лв.
Проектът предизвика остри критики от страна на депутати от различни партии. "Недопустимо е с актуализация на бюджета да прекрояваме целия сектор. Това предложение, което се прави, не е минало през оценка на въздействието", коментира Петър Чобанов от ДПС. Любомир Каримански от ИТН изрази опасения, че допускането на изключение от ЗОП ще бъде в разрез с европейските директиви. "Не можем да допускаме финансиране без да е ясно реалния обем свършени дейности, има ли иформация какво точно е изпълнено", коментира "Мартин Димитров от Демократична България". Недопустимо е да влизат в зала предложения, след като те са пратени в прокуратурата и ще влизат в съда, много е лобистко", възмутиха се депутати. Макар да коментират предложението като абсурдно, защото изисква нарушаване на ЗОП, отделни народни представители призоваха парите да се дадат на фирмите, за да не фалират, при това по-бързо. Според Йордан Цонев срокът за изплащане не може да е 5 години, следва да е максимум 3, като голяма част се платят тази година. "Има предложение на ГЕРБ за 500 млн. допълнително за АПИ, да го ползваме", призова Цонев. Никой не коментира техниката на внасяне на предложения - Виолета Комитова говори за 1,4 млрд. наддоговорени дейности от началото на юли месец, а промените не влязоха в основния текст на законопроекта, внесен от МС.
"Ние признаваме 1,3 млрд. лв. при направени възлагания за 3,7 млрд. лв. Тези останалите не са направени и ще си минат по ЗОП. Всички наддоговорени договори са в прокуратурата. Сега не предлагаме на парламента да щаже - тези договора са изправни, това, което казваме, няма да оневини тези хора. Но с тези промени даваме възможност на бъдещото ръководство на АПИ да плати над изключението от правилото по ЗОП от 50% и да изправят договорите", коментира Василев. Той твърди, че в момента има сертифицирани и фактурирани дейности с 222 млн. лв., които следва да се платят тази година. Други 647 млн. били сертифицирани, но не фактурирани. В процес на извършване са още 549 млн. лв. разходи от фирмите. "Тоест остава около 1 млрд., които да се разсрочат за 5 години", обясни министърът. Василев на три пъти натърти, че парламентът просто ще позволи на АПИ да изправи договорите, като наруши ЗОП. МФ дало изричен списък на договорите, за да не мине всеки през отворената врата. "Нека не се лъжем, че фирмите са ангели. Те много добре са знаели, че поемат незаконно възложена дейност. Нека изправим това, което е свършено до момента. Хората са си свършили работата все пак - виновни невиновни, трябва да се плати тази дейности", обясни Василев. Бюджетната комисия подкрепи от таз годишния бюджет да се отпуснат 222 млн. лв. за плащане към пътно-строителните фирми, а в следващите две години АПИ да разплати по 500 млн. лв., не е ясно обаче как ще бъде гласувано в пленарна зала. Отделно с актуализацията на бюджета за тази година ще бъдат предоставени още 100 млн. лв. за зимно почистване и поддържане на пътищата.
Дебатите текат на фонат на шумни протести пред пред парламента. Протестиращите настояват за това, което служебният кабинет на практика предлага - да бъдат гласувани допълнителни разходи, с които държавата да се разплати за направени ремонти по пътищата. По-рано пред БНР от българската браншова камара "Пътища" обявиха същата сума - че искат от хазната 1.3 млрд. лв. "Половината от тези средства са за извършени, но неплатени дейности по ремонтите и поддръжката на пътищата. Строителните фирми са изправени пред фалит, не могат да изплащат заплати и да се разплащат с доставчиците, а пътищата в страната се рушат заради спрени регулярни ремонти. Под риск е и зимното почистване на част от пътната мрежа", коментира инженер Георги Златев от браншовата камара. В последната половин година на практика са спрени всички плащания към пътния бранш, обясни той. От Браншовата камара "Пътища" настояват да бъдат възстановени и текущите възлагания за поддържане на пътищата, както и да бъде разписан план-програма за развитие на републиканската пътна мрежа. В зала на заседание на бюджетната комисия от камарата признаха, че нарочно са свикали протестите днес.
ОБЯСНЕНИЯ
Регионалният министър Виолета Комитова коментира пред Нова тв, че не разбира от кого протестиращите си търсят парите – дали от регионалния министър или от работодателите.
„Ще проверя коя фирма представлява протестиращите строители, които са се събрали днес пред Народното събрание. За магистрала „Хемус” са раздадени 1 милиард лева като аванси на фирми, които ще участват в строителството. Парите са във фирмите и са дадени преди 2 години. Нека фирмите отговорят къде са тези средства. Съвсем малка част от тях са усвоени”, заяви Комитова. В четвъртък тя представи резултатите от проверката на ДНСК, която показва, че три от отсечките на магистрала "Хемус" се строят незаконно, без разрешително за строеж.
Все пак Комитова посочи, че в момента в Министерство на финансите тече среща с представители на пътностроителни фирми, на която се обсъжда как може да бъде осигурено финансиране за вече извършени дейности, за които не са предвидени средства в бюджета. Както стана известно при бюджет от 380 млн. лв. за ремонт и поддръжка на пътища за тази година Агенция Пътна инфраструктура е подписала договори за над 1 млрд. лв.
Още по темата
