България включи и Европейската служба за гранична и брегова охрана "Фронтекс" в битката за влизане и в сухопътния Шенген. След като само преди месец у нас беше изпълнителният директор на службата Ханс Лейтенс, сега пристигнаха десетки негови служители, които ще работят на терен. Една група от тях са част от ротация, но общият им брой на българо-турската граница ще бъда утроен в сравнение с края на миналата година.
След запознаване с оперативната обстановка граничните полицаи от "Фронтекс", които са от различни европейски страни, са инструктирани и разпределяни по конкретните си места. Сред тях има експерти по документи, служители по разкриване на трансгранични престъпления, водачи на кучета и гранични служители на ЕС, извършващи дейности по граничен контрол.
Съвместната операция с България е част от първия контингент на "Фронтекс" и се провежда паралелно с операции в Румъния, Молдова и Грузия. Нейната специфична оперативна цел е да оказва техническа и оперативна помощ на националните власти по въздушните, сухопътните и морските граници на България, уточняват от МВР.
И посещението на Лейтенс, който декларира в София подкрепата си за България в битката с Австрия, и сегашната операция на "Фронтекс" у нас са част от широкомащабна българска операция в опит да се влезе и по суша в Шенген, колкото може по-скоро.
Част от нея беше и акцията по отстраняването на 20 митничари накуп. Преди два дни Агенция "Митници" обяви изненадващо, че след сигнали от австрийското правителство и други партньорски служби за поискани подкупи, 20 митнически служители са временно отстранени от работа и срещу тях е започнала вътрешна проверка. Сигналите са, че на австрийски превозвачи са искани подкупи, за да не бъдат подлагани на митническа проверка и да не чакат на българската граница.
От съобщението не ставаше ясно как точно са били установени конкретните митничари, кои са били службите, които са подавали информация, какви са били данните и доказателствата. Очевидно обаче става дума за опит да се умилостиви австрийското правителство и да има смекчаване на позицията.
Преди дни обаче министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер потвърди позицията на Виена за вето над пълното приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство. Така бяха охладени надеждите на управляващите в София и Букурещ, че страната ни ще влезе още тази година Шенген и по суша.
Министърът се позовава на вече постигнатото споразумение относно премахването на контрола по море и въздух, известно още като "въздушен и морски Шенген". "Смятам, че е много важно да направим тази стъпка сега, а не да философстваме за следващата", заявява Карнер, визирайки единодушното решение на ЕС, като същевременно ограничава очакванията за пълното присъединяване.
Компромисът беше постигнат след сложни преговори и предвиждаше ясни условия, подчерта вътрешният министър. Те включват изискването сухопътната граница да бъде охранявана и на външната граница да бъдат осигурени допълнителни полицейски служители и ресурси на "Фронтекс". Освен това лицата, търсещи убежище, които преди това са били регистрирани в Румъния и България, трябва да бъдат върнати от Австрия в съответните държави.
Все пак в сряда агенция АПА обяви, позовавайки се на австрийското вътрешно министерство, че броят на молбите за убежище в Австрия продължава да намалява. През февруари са били подадени 2183 такива молби - със 104 по-малко от януари и със спад от 19% в сравнение с февруари 2023 г.
Отчита се, че се покачва и делът на жените, търсещи убежище. Те съставляват 44% от кандидатите. Миналата година общо 76% от кандидатите за убежище са били мъже. Преобладават хората на възраст от 18 до 35 години. От Сирия идват 61% от търсещите убежище, а 10% - втората по големина група, от Афганистан.
Австрия отчита и че от 2037 депортации, извършени от Федералната служба за имиграция и убежище, 893 са доброволни, а 1144 са принудителни. По данни на министерството на вътрешните работи 39% от тези хора са били осъдени за криминални престъпления. Често обаче това са граждани на ЕС, а не хора, търсещи убежище, казва Виена.
“За периода 1 януари - 4 март 2024 г. от България са върнати 225 чужди граждани в страни по произход. По регламент Дъблин са осъществени трансфери на общо 168 лица”. Това съобщи вътрешният министър в оставка Калин Стоянов на редовния петъчен парламентарен контрол. Върнатите лица са от Австрия - 69, Германия - 51, Франция - 15, Белгия - 10, Швейцария - 8, Нидерландия - 6, Румъния - 5, Швеция - 2, от Полша и Чехия - по 1 лице.
"От профила на върнатите лица има само един гражданин на Мароко със съвпадение на данни от Шенгенската информационна система със сигнал за лице, издирвано за престъпление против собствеността. То се издирва от Германия и в момента е настанено в Центъра за временно настаняване на чужденци в Бусманци с цел последващото му връщане в държавата по произход", каза още министърът. Според него продължава да е налице тенденцията за понижаващи темпове на мигрантски натиск.
“За последното денонощие 40 лица са опитали да преминат българо-турската граница. За миналата година по същото време опитите са били 482”, подчерта Стоянов, след което заяви, че от януари до 20 март 2024 г. незаконно опиталите се да преминат българо-турската граница са 5777 човека, за същия период през 2023 г. броят е бил 18 474”, добави Калин Стоянов
