Конституционният съд уважи искането на президента Румен Радев и отмени законови текстове, с които се регламентираше фигурата на специален прокурор, който да разследва главния прокурор. С тази екстравагантна уредба ГЕРБ опита да отговори на критиките на Европа за безконтролния и недосегаем главен прокурор. България вече над 10 години не решава този проблем, очертан и в решението по делото "Колеви" на Европейския съд по правата на човека. Законът само привидно създава гаранции за провеждане на независимо разследване срещу главния прокурор. Макар законодателят да твърди, че като извежда спецпрокурора извън пирамидалната структура на ръководство и контрол в прокуратурата, създава гаранции за неговата независимост, той не е осигурил реални и ефективни средства за това, приема Конституционният съд.
Решението на КС е прието с единадесет гласа. Съдия Филип Димитров остана на особено мнение, съобщи институцията. Докладчик по делото е Павлина Панова.
Според решението спецпрокурорът е отклонение от конституционно предвидената структура на прокуратурата, той е едноличен и самостоятелен орган, без това отклонение да има своето конституционно основание. В закона не е посочено неговото място в структурата на единната прокуратура, а в предварителната оценка на въздействието към законопроекта изрично се подчертава, че той "е извън структурата на ПРБ", пише в решението. Съдиите приемат, че специалният прокурор е равен с главния.
Конституционните съдии казват още, че законодателят е застрашил правилното прилагане на закона във фазата на досъдебното производство в противоречие с основната конституционно закрепена функция на прокуратурата – да следи за спазване на законността.
Създавайки прокурор по разследването на главния прокурор с присъщите му характеристики да упражнява правата си автономно, без да е ограничен от установените законови механизми и гаранции за законосъобразност на неговите действия, законодателят е ограничил в конституционно недопустима степен приложимостта на принципа на независимост. Действията, бездействията и актовете на този орган (с изключение на постановленията за отказ за образуване на досъдебно производство, за спиране и за прекратяване на наказателното производство) не подлежат на никакъв контрол, какъвто се упражнява по отношение на всеки прокурорски акт.
Липсата на законова възможност за отвеждане на спецпрокурора представлява заплаха за обективното, безпристрастно и правилно осъществяване на поверената на този прокурор функция. Така създаденият нов орган вместо да осигурява гаранции за независимостта на разследването срещу главния прокурор буди сериозни съмнения относно постигане на декларираната от законодателя цел.
"Фигурата на прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник не би могла да бъде учредена без наличието на изрична конституционна уредба. Без промяна на Основния закон не може да се създаде държавен орган, който да бъде считан за част от прокуратурата, но същевременно да е изключен от общия ред за контрол в нейната вътрешна система, предвиден в Конституцията", заключва КС.
ЕК: Завършете реформата за отчетността на главния прокурор
Европейската комисия е получила писмото от българската прокуратура, което информира за "оказвания безпрецедентен политически натиск от страна на парламентарно представени партии в 45-ото Народно събрание" за закриването на двете спецпрокуратури, съобщи БНР, като цитира Комисията. Предложението за закриването на специализираните съдилища и прокуратури бе направено от "Демократична България" и бе прието на първо четене от парламентарната правна комисия. Краткият живот на 45-ото НС обаче не стигна проектът да бъде разгледан и в залата. ЕК наблюдава направените наскоро законодателни предложения в контекста на доклада за върховенството на закона, посочва още Брюксел.
И подчертава, че е важно събитията в България да не обръщат хода на напредъка, констатиран в последния мониторингов доклад от 2019 г., както и да завърши прилагането на препоръките, най-вече за наказателната отчетност на главния прокурор и заместниците му. Комисията ще продължи да наблюдава отблизо ситуацията, тъй като това е изключително важно в контекста на предстоящия доклад за върховенството на закона, се казва в нейния отговор до БНР. Еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс каза, че мониторингът върху България продължава.
