Българските власти са снизходителни към трафикантите на хора. Те се наказват с минимални, често условни присъди, а делата им вървят по бързата процедура. В същото време жертвите им нямат адекватен достъп до обезщетения и защита. Това се казва в новия, трети, доклад на Експертната група за борба с трафика на хора (ГРЕТА), която следи за прилагането на Конвенция на Съвета на Европа за борба с трафика на хора.
ГРЕТА призовава българските власти да предприемат мерки, за да гарантират, че престъпленията, свързани с трафика на хора, водят до ефективни, пропорционални и възпиращи санкции. Споразуменията по тези дела, с които обикновено подсъдимите си осигуряват минимални или присъди под минимума, трябва да се използват се сключват само по изключение, смятат експертите. Но властите са призовани и да гарантират, че делата за трафик на хора приключват в разумни срокове.
Едно от делата, които се дават за пример от експертите, е за случай, в който бременна жена е набирана за трафик, а целта е бебето й да бъде продадено в Гърция. Процесът, който се гледа от спецсъда, приключва окончателно с 3-годишна условна присъда. А един от подсъдимите сключва споразумение със спецпрокуратурата.
Върховните съдии, които ГРЕТА интервюира, споделят, че най-големите наказания, налагани за трафик на хора, са 13 години затвор и глоба от 100 хил. лв. и 8 години затвор и 40 хил. лв. глоба. Мнозинството от делата обаче приключват с присъди от по 3 години, които са и прагът наказанието да е условно. Според адвокати, които защитават жертви на трафик, един от начините да се преодолее тази слабост, е да бъде завишена долната граница на наказанията за това престъпление. Препоръчва се още на осъдените да бъдат налагани пробационни мерки като обществено полезен труд, с печалбата от който да се компенсират жертвите.
Друга препоръка на ГРЕТА е жертвите на трафик да получават реален достъп до пазара на труда, да се работи за тяхното икономическо и социално включване чрез обучения и намиране на работа. Призовава се и периода на възстановяване на жертвите да бъде регламентиран със закон.
България продължи да бъде предимно държава на произход за трафикирани лица, транзитна държава и в много по-малка степен крайна дестинация. Около 65% от идентифицираните жертви в периода 2015-2019 г. са български жени и момичета, трафикирани с цел сексуална експлоатация в чужбина (по-специално в Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Италия и Швейцария) и в България, сочи докладът. Нараства броят на мъжете, жените и децата, трафикирани в чужбина с цел принудителен труд, принудително просия и принудителна престъпност. През отчетния период са идентифицирани само пет предполагаеми чуждестранни жертви на трафик на хора, а сред търсещите убежище не са установени жертви на трафик.
Примери
В опита си да оправдаят съществуването си, след като парламентарната правна комисия гласува на първо четене закриването им, двете специализирани съдилища разпространиха в понеделник списък на сложните дела, които висят пред двете инстанции. Сред тях има и няколко за трафик на хора, които са приключили в спецсъда с оправдателни присъди. Пред апелативния съд например виси дело, по което на първа инстанция петимата подсъдими са оправдани за организирана престъпна група за трафик на хора за сексуална експлоатация. По друго дело прокуратурата протестира срещу наказанията (не се съобщава какви са те) на 4 подсъдими за трафик на хора в чужбина, включително на непълнолетни лица, за сексуална експлоатация. Апелативният спецсъд гледа и дело срещу двама подсъдими, оправдани от долната инстанция за трафик на хора.
