Прокуратурата няма участие във Възродителния процес. Затова и искът за обезщетение заради проведения процес по денационализация срещу българските граждани с турско етническо самосъзнание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това приемат апелативните съдии от София Ива Дачев, Мария Георгиева (докладчик) и Александър Воденичаров. Те отменят решението на Софийския градски съд, с което на С.Ю. са присъдени 40 хил. лв. обезщетение. С.Ю. води делото като дъщеря на пострадал от Възродителния процес, който е починал.
Тя търси компенсации по две линии. Първата е самото провеждане на Възродителния процес, който променил радикално живота на С.Ю. между деветата и тринадесетата й година и я белязали завинаги. Тя разказва в иска си, че е загубила усещане за сигурност, баща й престанал да участва в семейния живот поради въдворяването му в затворнически лагер, майка й трябвало да работи извънредно, за да издържа семейството, което се отразило на здравето, а накрая били принудени да се преселят в Турция.
Втората линия, по която жената търси обезщетение, е заради все още неприключилото наказателно дело срещу виновните за Възродителния процес. Доказателствата по гражданското дело за обезщетение сочат, че С.Ю. си е поставила лична цел да способства приключването на този процес за морално удовлетворяване на всички пострадали и възмездие към виновните за страданието на подложените на национална асимилация. Тя твърди, че е завела молба в прокуратурата за ускоряване на процеса, подала е жалба срещу спиране на производството и посещенията й в България са подчинени не на разследването, продължило 28 години.
След като отхвърлят иска на С.Ю. заради самия Възродителен процес, тъй като прокуратурата не е участвала в него, апелативните съдии не приемат и че жената може да търси компенсации като наследница на пострадал, макар и наказателното производство да и извън всякакви разумни срокове. Причината е, че жената не се е конституирала официално пред прокуратурата като пострадала. Тя е имала възможността да упражни това си право - да се впише като частен обвинител и да изисква ускоряване на процесуалната дейност, обясняват апелативните магистрати. И допълват, че през 2001 г. по собствено желание С.Ю. се е явила в Софийската военна прокуратура и е била разпитана като свидетел. "Към този момент тя е могла да се конституира като частен обвинител. Липсата на доказателства за проявена от страна на ищцата активност да реализира предоставените й от НПК права като пострадало лице, участващо в процеса като частен обвинител, изключва пряката причинна връзка между заявените вреди от неимуществено естество и несъразмерно продължаващия наказателен процес.
С.Ю. сега има право да обжалва решението на апелативния съд пред Върховния касационен съд.
Безкрайното наказателно дело
Делото за Възродителния процес е образувано през 1991 г. и до 1998 г. е разглеждано относително ритмично и бързо, като в този период обвиняемите са предавани на съд два пъти, става ясно от съдебни актове по други дела за обезщетения. И двата пъти съдът е връщал делото на прокуратурата, защото не са били посочени пострадалите от престъплението. От 1998 г. до 2001 г. не са извършвани никакви действия по посочването им. В периода 2001-2004 г. са установени и разпитани 312 пострадали от общо 446. Това е косвено доказателство за неоправданото бездействие от близо 10 г. за установяване на пострадалите. От 2002 г. до 2017 г. останалите 134-ма души не са разпитани - заради неправилно оформена съдебна поръчка или по други неясни причини.
Още през декември 2003 г. е изтекла абсолютната давност по делото, обясни през 2007 г. зам. главният прокурор Валери Първанов след заседанието на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. Той бе поканен във връзка с писма на наши изселници в Турция до европейските институции, че делото не е стигнало до съд. Първанов припомни на депутатите, че то е образувано през 1991 г. срещу бившия вътрешен министър Димитър Стоянов, Тодор Живков, Петър Младенов и Пенчо Кубадински.
Първоначално обвинението е било по глава първа от НК - за подбуждане към расова или национална вражда и омраза. През 1992 г. Първанов го преквалифицира във военно длъжностно престъпление. Внесено е във Върховния съд през 1993 г., но военният съдия Николай Чирипов го връща с указания да се издирят всички пострадали. Според Първанов делото не може да се прекрати, преди да се разпитат тези хора. Ако от разпитите им се открият нови престъпления и се повдигне ново обвинение, което предвижда по-тежко наказание и давността е по-дълга, тогава делото може да се възобнови.
През ноември 2018 г. се разбра, че Военната прокуратура настоява да разпита последните 35 души, пострадали от Възродителния процес, за да приключи разследването. За тези хора се знае, че са в Турция. Затова до там е пратена четвърта съдебна поръчка за съдействие, предишните три не са дали резултат. И досега не е ясно има ли някакво развитие.
