Сред търсещите помилване от президента най-голяма е групата на осъдените за убийства. При това става дума за квалифицирани убийства - например извършени по особено жесток начин, или с повече от една жертва. Следват осъдените за грабежи, кражби и транспортни престъпления. Това показват данните от отчета за 2019 г. на комисията по помилването към президента. 58% от желаещите помилване изтърпяват наказание до 10 години затвор. Следват тези, осъдени на над 10 до 20 и повече години. Изтърпяващите наказание доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна са 15 %.
Двама помилвани през 2019 г.
За годината са постъпили 305 молби за помилване, което е по-малко от предишните две години. Така се запазва тенденцията осъдените да се активизират в началото и в края на президентския мандат. Членовете на комисията са предложили за помилване двама осъдени. Вицепрезидентът Илияна Йотова, на която Румен Радев е делегирал тази дейност, е уважила предложенията на комисията. В регистъра на помилванията на сайта на президентството обаче за 2019 г. е вписан само един случай - осъден за наркотици, който междувременно е заминал за Англия и живее там години наред. Съдът в Англия отказва екстрадицията му, тъй като детето му има сериозни здравословни проблеми и отсъствието на бащата ще му се отрази зле. Освен че приема доводите на английския съд за изключителните семейни обстоятелства, комисията отбелязва и че "деянията са извършени преди повече от 15 години, като са били необходими 11 години на българския съд за произнасяне по казуса и се иска изтърпяване на наказание, наложено преди 13 години", става ясно от регистъра.
Малобройни са случаите, когато осъденият се укрива от правосъдието и/или се намира в чужбина и изтърпяването на наказанието не е започнало, пише в отчета. Комисията обаче не разкрива подробности около тези малобройни случаи.
Лъжите в молбите
Почти равен е броят на молителите, искащи помилване по хуманитарни причини и тези, които търсят основание за помилване в здравословното си състояние, става ясно от отчета. В първия случай затворниците изтъкват влошените си семейни отношения, смърт на близки, необходимост да се грижат за децата си. В голяма част от случаите тези твърдения не се доказват от официалната информация. Нито са били мотив, достатъчен да възпре осъдения от извършване на престъпление, пише в отчета. Експертите допълват, че дори поведението на самите молители е причина за влошените отношения в семейството.
Колкото до влошеното здраве, от което се оплакват затворниците, от комисията пишат, че "същото здравословно състояние е било налице и преди и по време на извършване на престъпленията". От президентството изтъкват, че всъщност в затвора престъпниците могат да получат консултации и лечение, каквито не биха могли да си позволят на свобода.
Тревожни тенденции
Комисията наблюдава някои устойчиви тенденции в сравнение с предходни години. Увеличава се броят на осъдените, които имат средно образование, за сметка на тези, които са без образователен ценз. Намалява броят на молителите с чисто съдебно минало за сметка на осъдените рецидивисти. Употребата на алкохол е доминиращ фактор при престъпленията против личността и при транспортните престъпления.
На фона на увеличаващите се тежки престъпления, наказанията, за които се иска помилване, са до десет години. Според наблюденията на комисията една от причините за това е законовото редуциране на наказанията с 1/3, когато осъденият се признае за виновен и делото се гледа по съкратената процедура. Увеличили са се и случаите, в които осъденият е признал вината си и е сключил споразумение с прокуратурата, одобрено от съда, като поради тази причина е наложено наказание под минимума.
"Нивото на тежки престъпления - убийства, телесни повреди, блудства и изнасилвания, извършени в рамките на семейството или домакинството продължава да буди сериозна тревога. Предстои да наблюдаваме ефекта от новата регламентация на домашното насилие", пише в отчета си комисията. И препоръчва да се направи анализ на престъпленията, за които се увеличават наказанията и дали това е постигнало превантивен ефект.
От началото на мандата на Радев и Йотова са помилвани 12 престъпници
От началото на мандата Йотова е помилвала общо 12 престъпници. Сред тях има и осъден на доживотен затвор без право на замяна, който беше помилван през 2018 г., като наказанието му беше намалено на 30 години лишаване от свобода. Това му отваря вратата да иска от съда и предсрочно условно освобождаване.
Помилванията станаха донякъде публични по времето на президента Росен Плевнелиев и вицето му Маргарита Попова. Тогава бяха огласени съставът на комисията и правилата за работата й. На сайта на президентството започнаха да се публикуват отчети за тази дейност. По времето на Попова комисията постанови 2591 отказа и направи 35 предложения за помилвания. Попова помилва 28 души, като 25 от тях са били по предложение на комисията. Двама са помилвани с личното й решение, а един по лично решение на Плевнелиев.
По-рано, през двата мандата на Георги Първанов и Ангел Марин, помилванията ставаха на тъмно. Едва след края на мандата им се разбра, че за 10 години Марин е помилвал над 500 души, като в близо 50 от случаите го е направил въпреки отрицателното становище на комисията. Един от тези случаи е на Цветелин Кънчев.
