Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов не дължи на данъчните над 11 000 лв., както твърдят те, а 890 лв. Това реши Административният съд София-град (АССГ), предава Лекс. Това е второ съдебно решение, което показва и описва произвола на НАП спрямо Панов.
В сегашното решение съдия Ирина Кюртева отправя доста критики към подхода на приходната администрация към ревизията на председателя на съда. От съдебното решения ясно се виждат и куп абсурдни констатации и прочит на закона от страна на НАП.
Ревизията на Панов обхваща три години – 2013 г., 2014 г. и 2015 г. За последната Национална агенция за приходите (НАП) установи, че има надвзети данъци. Основната сума, която НАП претендира от Панов, е за 2013 г., като в ревизионния акт беше записано, че той дължи на данъчните още 10 107 лв. Председателят на ВКС е подал декларации за трите години и е платил данъци за тях, но на основание наличие на данни за укрити приходи или доходи срещу него започна ревизия. Поводът за активизиране на данъчните бе, че през 2017 г. Панов подаде декларация за доходите и имуществото си само пред Инспектората към Висшия съдебен съвет, а не към Сметната палата. За това той беше глобен с 1000 лв., но въпреки това последва и данъчна ревизия.
Caмият Πaнoв твърди в жалбата си срещу данъчния ревизионен акт, чe peзyлтaтитe oт peвизиятa пoчивaт нa пpoизвoлни, нeлoгични и нeoбocнoвaни пpeдпoлoжeния, нaпpaвeни в пpoтивopeчиe cъc cъбpaнитe дoĸaзaтeлcтвa, че той cтpиĸтнo e пoдaвaл дaнъчнa дeĸлapaция вcяĸa гoдинa и няма как да се говори за каквото и да “yĸpивaнe".
Основната част от сумата, която НАП твърди, че Панов дължи, идва от покупката на имот в местността Прибой на варненския кв. „Галата“. В решението на АССГ придобитият от председателя на ВКС (към онзи момент съдия във Върховния административен съд) е описан по следния начин: „сграда със застроена площ 37 кв.м., представляваща дървена постройка върху бетонова основа, брой етажи – един, с таван 37 кв.м, по удостоверение за данъчна оценка с предназначение „друг вид сграда за обитаване”, както и ½ идеални части от поземлен имот с площ 480 кв.м, находящ се в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване „за търговски обект, комплекс”.
Панов е декларирал, че е платил за него 26 000 лв., но според данъчните реалната цена е 122 000 лв. Тя е определена с експертиза по т. нар. метод на сравнимите неконтролирани цени. Вещото лице, назначено от НАП, е трябвало да установи колко е пазарната цена към април 2013 г. (когато е сключена сделката) и към май 2018 г. (когато започва ревизията). То излиза със заключение, че долната граница на пазарната цена на имота, който самият Панов нарича бунгало, е 88 293 лв., а горната – 122 649 лв. И данъчните приемат именно най-високата сума, посочена от експерта, като пазарна цена.
Съдът описва това като абсурдно. „Съвсем неаргументирано ревизиращият екип е приел, че пазарната цена на придобития от жалбоподателя имот е в горната граница от 122 649,47 лв., като е направил извод, че той е платил в брой на продавача разликата (която е 96 649,47лв.) между нея и вписаната цена в нотариалния акт. Тези изводи са необосновани, както е необосновано и експертното заключение“.
Съдия Кюртева посочва, че нотариалният акт за сделката има материална доказателствена сила за посочените в него обстоятелства, включително и за цената. „Липсват доказателства за извършена проверка на продавача, за да бъдат установени макар и косвени данни за отклонение от продажната цена, посочена в нотариалния акт, респ., че тя не е действително платената от жалбоподателя“, пише в решението си тя.
Съдът установява и друг сериозен проблем с експертизата. Вещото лице, за да установи какви са пазарните цени към 2013 г. и 2018 г., е изследвало офертни цени от няколко седмични издания, направило е справка в имотния регистър и е използвало собствени данни на експерта, но не е извършило оглед на място. „…Офертите представляват едно предложение за сключване на сделка и обявените цени подлежат на промяна в процеса на договаряне. Съгласно трайната практика на ВАС е недопустимо при метода на сравнимите неконтролирани цени съпоставимите пазарни цени да се определят на база оферти. Вещото лице не е извършило оглед на място на имота. Направена е съпоставка с продажба на два имота с различно предназначение от процесния (НА от 03.05.2012 г. с предмет търговски обект-ресторант и земя и НА от 19.11.2015 г. с предмет – сграда с площ 61,06 кв.м), които нямат сходни характеристики с процесния имот. Не става ясно кога са построени сградите, тяхното предназначение, експлоатационен капацитет, изградени инсталации и др.“, пише АССГ. Така той стига до категоричния извод, че не е доказана различна цена от посочените в нотариалния акт 26 000 лв.
За други доходи на председателя на ВКС – хонорари за лекции и конференции, които според ревизионния акт са укрити, съдът установява, че всъщност са декларирани и обложени с данък и за фиска не е настъпила никаква вреда.
Тук съдът описва пореден абсурд. Съдът констатира, че данъчните произволно са решили, че през 2014 г. Панов е бил в чужбина за 9 дни и е харчил по 1000 лв. на ден. „Единственият безспорен факт е, че жалбоподателят е напуснал РБългария на 27 юли 2014 г. през ГКПП К. като пешеходец“, пише АССГ и подчертава, че е прието, че Панов е останал зад граница 9 дни, защото толкова отпуск си е взел, без да има доказателства кога всъщност се е върнал в България. „Като база за определяне на разходите за пътуване е взето установено конкретно плащане през 2015 г. от банковата сметка на жалбоподателя за вечеря в размер на 917,57 лв. в ресторант в Русия, което е извършено година след ревизирания период. Продължителността на престоя и ежедневният разход са произволно определени“, се заявява в съдебното решение.
За втори път АССГ в решение коментира, че този подход на данъчните по отношение на Панов е неправилен. През май съдът отмени друг ревизионен акт срещу него за 1732 лв. и там пак вечерята в Русия беше използвана като база за разходите, които той прави на ден докато е в чужбина.
С новото си решение АССГ осъжда Панов да плати 890 лв., а не над 10 000 лв., данъци за 2013 г. и изцяло отменя ревизионния акт за 2014 г. и 2015 г. Сред перата, които формират останалата за довнасяне сума, са например около 3000 лв., за които председателят на ВКС твърди, че са разходи за ремонт на жилище, което дава под наем, но съдът приема, че той не е успял да докаже това. В същото време съдът осъжда НАП да плати на Панов направените от него разноски по това дело в размер на 1 595,80 лв.
Решението на АССГ не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
