До края на юни Министерството на правосъдието ще е готово със законопроект за ефективното разследване на главния прокурор. Това обяви днес правосъдната министърка Надежда Йорданова по време на конференцията "30 години България в Съвета на Европа", организирана от правния департамент на НБУ. Според Йорданова този закон трябва да стане действащо право през януари догодина.
Управляващите записаха мерки за повишена отчетност на главния прокурор и неговите заместници в плана за възстановяване, които могат да се изпълнят без промени в Конституцията. Сред тях например са годишна отчетност на разследванията и осъдителните присъди по дела за корупция. Предвижда се и "ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници". Това ще стане чрез регламентация на временно отстраняване от длъжност на главния прокурор в случай на образувано наказателно производство, като за това ще е нужно обикновено мнозинство във Висшия съдебен съвет - 13 от 25 гласа.
Друга мярка е парламентът да не може да избира прокурори в своята квота във Висшия съдебен съвет и така да бъде ограничено влиянието на главния прокурор в съвета. Ако пък се наложи главният прокурор да бъде разследван, това ще прави съдия с ранг на върховен и опит в наказателното правосъдие. Той ще се избира на случаен принцип и ще бъде назначен на длъжността прокурор във ВКП, докато се провежда наказателното производство срещу главния прокурор и/или неговите заместници. А действията по разследването ще се извършват от МВР.
Ще се търсят възможности, съдията, който е образувал и водил разследване срещу главния прокурор или неговите заместници, да получава имунитет срещу наказателно преследване за времето на мандата на главния прокурор.
Освен безконтролността на главния прокурор, посочена като проблем на България с решение на Европейския съд по правата на човека още през 2009 г. с делото "Колеви", Йорданова изреди и други проблеми. Имаме законодателен проблем с конфискацията. "Българското законодателство нарушава конвенцията за правата на човека и ние трябва да решим този тежък проблем", посочи тя. Спомена и големият законодателен дефицит и при СРС-тата.
Надежда Йорданова отново критикува и отказа на Висшия съдебен съвет български магистрати да участват в разследването на военните престъпления на Русия в Украйна.
КАРИЕРА
Зам.-главната прокурорка Красимира Филипова е сред номинираните магистрати за членове на следващия Висш съдебен съвет. Прокурорите избират пряко четирима от 25-членния ВСС. Общото събрание на прокурорите е насрочено за два дни - на 2 и 9 юли. По списък действащите прокурори в страната са 1519. Срокът за номинации е до 1 май, като дотук са издигнати 6 кандидатури.
Освен Красимира Филипова номинирани са и апелативният прокурор на Варна Владимир Чавдаров, окръжният прокурор на Плевен Владимир Николов, Николай Димитров, който завежда отдел "Съдебен" във Върховната касационна прокуратура, районният прокурор на Сливница Пламен Петков и Добринка Калчева от Апелативната прокуратура в Пловдив.
Владимир Николов е председател на Асоциацията на прокурорите в България, която неизменно подкрепя действията и позициите на главния прокурор.
Съдиите, прокурорите и следователите избират 11 от членовете на ВСС. Главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища са членове на ВСС. А 11 членове на съвета се избират от парламента, но с квалифицирано мнозинство от 2/3, което може да се окаже проблем, тъй като четворната коалиция няма такова мнозинство.
Парламентът още не е открил процедурата по избор, с който по закон трябва да е приключил до 3 септември - месец преди края на мандата на действащия ВСС. Номинации се правят до 2 месеца преди избора. Т.е. ако приемем, че изборът ще е в последния възможен момент, кандидатурите на партиите трябва да са ясни до началото на юли.
За единственото си място във ВСС следователите издигнаха 3 кандидатури, и за съдиите номинираха 15 души за своята квота от шестима.
