За 5 години прокуратурата е постигнала едва три присъди за корупция, при това условни. Това показва годишния доклад на неправителствената организация "Антикорупционен фонд" за дейността на антикорупционните институции в страната. Направен е анализ на 40 знакови дела за корупционни престъпления по върховете на властта, образувани между 2014 г. и 2019 г. Освен трите дела, приключили окончателно с осъдителни присъди, има и седем, по които подсъдимите са чули "невинен". Като в 5 от тези случаи съдът е приел, че повдигнатото обвинение е за деяние, което не е престъпление. Три знакови дела не са стигнали до съда, защото са прекратени още на фазата на разследването. Остават 27 неприключили знакови корупционни дела. Общо 11 от тях още се разследват, или развитието им е останало неизвестно за обществото. Другите 16 дела се гледат в съда, но половината от тях са на първа инстанция. Има пет невлезли в сила осъдителни присъди и три оправдателни.

Държавното обвинение работи непрозрачно, има двойни стандарти, когато повдига обвинения и ги огласява. Има случаи, в които образуването на дела при сериозни съмнения за корупция необяснимо се забавя, сочи още анализът. Авторите му се спират и на това, че прокуратурата редовно отказва да осигурява прозрачност по дела, които започват шумно, а после информацията за тях изчезва. Такъв е казусът с делата по проекта АЕЦ "Белене". Те са образувани преди повече от три години и за тях няма публична информация. Докато Сотир Цацаров беше главен прокурор беше съобщено, че обвинения са повдигнати на трима бивши министри - Делян Добрев, Румен Овчаров, Петър Димитров, както и срещу двама бивши шефове на Националната електрическа компания. Оттогава информация по казуса не се предоставя.

Андрей Янкулов, който напусна прокуратурата, когато Иван Гешев стана главен прокурор и сега е адвокат и експерт в Антикорупционния фонд, обясни, че "широкото оповестяване може да попречи на самото разследване, а и се засяга доброто име на разследвания. Но когато прокуратурата е решила да ги направи публични, а след това
информационният поток спихва, това показва липса на каквато и да е прозрачност". Според него българските антикорупционни органи могат да постигат само по-добри резултати, защото по-лоши са просто непостижими. 

Доц. Атанас Славов, който е преподавател по конституционно право в СУ и съавтор на доклада, коментира антикорупционната комисия КПКОНПИ. Според него, ако се гледа броя на решените случаи, изглежда, че комисията се справя все по-добре. Но подхожда незадълбочено и формалистично към знакови случаи. Славов даде пример с проверките по скандала "Апартаментгейт". Комисията оправда всички участници в него с решения като под индиго. "КПКОНПИ не намери конфликт на интереси, но комисията дори не си направи труда да възложи независима пазарна оценка на имотите на разликите в цени. По анализа на АКФ разликата в някои случаите бе 4-5 пъти между пазарната и платената цена. Защо КПКОНПИ не възложи такава оценка, няма обяснение", каза Славов.

"При скандала със заместник-министъра Александър Манолев бе задействан арсенала на цялата държавна машина, за да се провери една къща за гости. Тогава с използването на едни презумпции комисията установява конфликт на интереси. Използвана е една съвсем оборима презумпция, че щом лицето е заемало длъжността, значи се е възползвало и е в хипотеза на конфликт на интереси", допълни той.