За все повече българи възрастта за пенсиониране надхвърля 65 г. Една трета от новите пенсионери обаче се пенсионират под възрастта за масовата трета категория труд. Въпреки ежегодното увеличение стажът на новите пенсионери е все по-малък в сравнение с предходните кохорти. За втора поредна година стъпките на пенсионната реформа, започната през 2016 г. от Ивайло Калфин, не дават резултат и новоотпуснатите пенсии се увеличават, вместо да намаляват. През 2022 г. броят им достига 5-годишен връх, като увеличението спрямо предходната 2021 г. е 10,6%. Това се вижда от анализ за новите пенсионери през 2022 г., публикуван в новия информационен бюлетин на Националния осигурителен институт.
През 2022 г. общият брой на пенсиониралите се лица с пенсии от държавното обществено осигуряване е 97 590 или с 9326 (10,6%) повече спрямо 2021 г. Справка в статистическите годишници на НОИ за предходните години показва, че толкова много новоотпуснати пенсии не сме имали от 2017 г. (тогава са били 99 041). Постепенното увеличение на възрастта и стажа за пенсиониране рязко намали новите пенсии още в първата година от въвеждането на промените "Калфин". През последната година преди реформата - 2015 г., новоотпуснатите пенсии бяха 128 761. През 2016 г. намаляха на 109 681, а най-нисък брой постигнаха през 2020 г. - 85 175. След това обаче започна леко повишение, което миналата година се ускори.
Това не е единствената негативна тенденция в пенсионната система, която вече се издържа наполовина от данъци, тъй като осигуровките не смогват да покрият разходите за пенсии. Въпреки че възрастта и стажът се увеличават и на теория това би следвало да задържа по-дълго хората в трудова заетост, всъщност се получава обратното - средният осигурителен стаж на новите пенсионери намалява.
Хората, които са се пенсионирали с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 г., имат средно 35,5 години осигурителен стаж при 35,7 години през 2021 г. В действителния стаж има незначително намаление - от 34 на 33,8 години, посочват от НОИ. За сравнение изискването за стаж миналата година беше 36 години и 2 месеца за жените и 39 години и 2 месеца за мъжете. В тези данни са включени хората от първа и втора категория труд, както и една специална категория за пенсиониране - балерина, балетист или танцьор. Не влизат обаче хората от сектор "Сигурност" - при тях средният стаж е 49,2 години (32,1 години действителен), докато през 2021 г. е бил 49,4 години превърнат и 32,2 години действителен.
Анализът на НОИ съдържа и интересна разбивка по възраст на излизане в пенсия за новите пенсионери. От хората с отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст за трите категории труд и балетистите - общо 52 048 души за 2022 г., една трета се пенсионират на повече от 65 г., като броят им се увеличава от 14 282 през 2021 г. на 15 868 за м.г. В масовия случай пенсионирането става на възраст 60-64 г. - така е при 60,2% от новите пенсионери. За сравнение възрастта за пенсиониране през 2022 г. беше 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете. 600 души са се пенсионирали на 70 и повече години, а малко над 4200 са успели да излязат в пенсия на 59 или по-малко години.
Една трета от новите пенсионери успяват да се пенсионират под законоустановената пенсионна възраст - делът им е 30,2%, посочват експертите в анализа си. Причината за това е възможността за ранно пенсиониране при тежки условия на труд. Тук се наблюдава положителна тенденция - през 2021 г. 36% от новите пенсионери са били под законоустановената пенсионна възраст за масовата трета категория труд. От НОИ отбелязват и че през 2022 г. относителният дял на лицата над 67-годишна възраст, които поради недостигащ стаж не могат да се пенсионират по-рано, се е увеличил с 1,3 процентни пункта. Същата тенденция се наблюдава и през последните няколко години, допълват оттам. В тези случаи условието за излизане в пенсия е минимум 15 години стаж и за 2022 г. - възраст от 66 г. и 10 месеца за двата пола. Тази година хората с недостигащ стаж вече трябва да имат 67 навършени години.
Още за пенсиите през 2022 г.:
