Запорът от Националната агенция по приходите върху лично имущество на бизнесмена Васил Божков окончателно падна в съда. Решението на Административния съд в София е от 9 март и не подлежи на обжалване.
Жалбата от Божков е подадена срещу решение на директора на НАП-София, което потвърждава наложената възбрана върху 3 недвижими имота за обезпечаване на публични вземания в размер на 16 888 913 лв. към 28 февруари 2018 г. Съдът намира, че в случая, от формална страна, е налице искане на публичния изпълнител, но същото не може да се определи като мотивирано по няколко причини.
На първо място в искането на НАП за обезпечителни мерки има противоречие. Първоначално се сочи, че ревизията на Божков е за определяне на задължения за данък върху годишната данъчна основа за периода 2014 - 2019 г. а в последствие - че се касае за данък върху добавената стойност по ЗДДС. "Доколкото в постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки публичният изпълнител е обвързан от посоченото в искането за налагане на обезпечителни мерки, съдът намира, че в случая е налице противоречие, което не може да бъде санирано от публичния изпълнител или решаващия орган", обяснява съдия Златка Илиева.
Освен това съдът констатира, че в искането за запор не е посочена стойност на имуществото, обект на обезпечение, което възпрепятства възможността за преценка относно съразмерността на наложените мерки. В крайна сметка обезпечението следва да съответства на размера на публичното задължение. "Видно от приетото по делото копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, придобивната стойност на 4 от 5-те възбранени недвижими имота, е 150 000 евро, а данъчната им оценка на имотите от 2011 г. съвпада напълно с тази посочена от публичния изпълнител в обжалваното постановление. Това поставя под съмнение обективността и актуалността на посочената стойност на имуществото – обект на възбрана, респективно – възпрепятства извършване на преценка за наличие или не на свръхобезпеченост. Още повече, че от приложените по преписката отговори на банки не се установява каква е наличността по запорираните сметки, до какъв размер са наложени предходни запори и дали се касае за привилегировани вземания", пише в мотивите на съда.
В обжалваното решение не се съдържа и анализ на обезпечителната нужда. Не са посочени деиствия на длъжника, които да указват, че тои умишлено се освобождава от активи, които могат да послужат за удовлетворяване на публичните задължения. Твърдението, че е направен анализ на получените от лицето доходи през ревизираните периоди, е невярно, казва още съдията.
"Изложеното сочи, че в обжалваното решение и потвърденото с него постановление не е обоснована и мотивирана обезпечителната нужда. Както от него, така и от сезиращато искане на ръководителя на ревизията и от приложената преписка не се установяват конкретни данни, че с деиствията си задълженото лице ще направи невъзможно или ще затрудни събирането на публичното задължение. Ето защо, твърденията на приходните органи, че се очаква да бъде издаден ревизионен акт, с които да бъдат установени задължения, чиято събираемост да бъде затруднена, са общи и неподкрепени с конкретни факти", пише в заключението.
