Служебният здравен министър Стойчно Кацаров предложи серия от промени в системата на здравеопазването у нас, които според него трябва да подобрят достъпа на пациентите до медицински услуги, както и тяхното качество.
"Налага се да извърши такава промяна, няма какво да се чака новия парламент. Няма причина нещата, по които има съгласие, да чакат изборите", коментира той. Някои от предложените от него мерки, като отпадане на лимитите за болниците и промени в цените на медицинските дейности, е по-правилно да се случат от 1 януари 2022 г., смята той. За други според него може да се действа още сега - например изваждане на някои дейности, извършвани в болниците, извън тях и т.н. По думите на Кацаров промяната на модела е обсъдена с Българския лекарски съюз и Националната здравно-осигурителна каса, които са я подкрепили. "Искаме да поставим началото на промяната и колкото може по-скоро да старират преговори за промяна на Националния рамков договор", заяви здравният министър.
Първото му предложение е да отпаднат въведените през 2015 г. лимити за болниците. "Няма данни това да е подобрило медицинската помощ, така се стига до много неизплатени задъжения на болниците. През 2015 и 2016 г. НЗОК плати част от тези суми, за 2016 и 2017 г. също има такова съгласие, т.е. имаме политическо съгласие, че този модел не може да работи", заяви Кацаров, давайки пример за това как някои лечебни заведения осъдиха здравната каза за наложените им лимити. По думите му лимитите са "наказание за добре работещите болници, а награда за тези, които пациентите не търсят". "Когато определяш лимити, изборът дали и къде да се лекуват пациентите, се прави от този, който определя лимита. Системата може да продължи да работи и без лимитите, това е най-мързеливият начин. Има и други начини за контролиране на разходите", коментира още здравният министър.
Заместникът му Димитър Петров посочи, че след налагане на лимитите хоспитализациите в болниците са с увеличили. "Вижте колко бяха те през 2015 и колко бяха 2019", даде за пример той. Шефът на НЗОК проф. Петко Салчев пък заяви, че вече са открити 5 клинични пътеки с нула пациенти, които трябва да отпаднат.
Другата идея, около която БЛС и НЗОК са се обединили, е да се обсъдят промени в цените на медицинските дейности. "Цените на на медицинските услуги са формирани емпирично, много от тях - лобистки. Това води до различни изкривявания, дори до това да липсват лекари, които да специализират в дадени специалности, като инфекциозни болести, вътрешни болести, педиатрия и др. Това са последици от лошо формирани цени на медицинските услуги", посочи Кацаров. По думите му с БЛС и НЗОК вече са водени първи разговори около методология, която обективно да коригира цените и която според него може да увеличи лекарите в дефицитните направления.
Министър Кацаров ще настоява и за промяна в коефициентите на цените на тези медицински услуги, тъй като "не е все едно дали човекът, който лекуваш, е на 20 г., или е на 90 г.", както и дали има, или няма придружаващи заболявания. "С подходящи коефициенти може да се получи по-справедливо заплащане, този, който е приел тежко болен - да получи по-голяма сума, отколкото лекар, прегледал млад човек. Така ще се преодолее и феноменът да се селектират пациентите", смята министърът. И даде за пример болница, която приема пациент с херния, както и друг, който освен херния има и диабет. При втория пациент болницата трябва да следи и кръвна захар, да слага инсулин, т.е. нужни са допълнителни разходи. "Сега цената е еднаква и за двамата. Затова даваме това предложение, за да може, когато има допълнителни разходи, да се плати повече", обясни той.
Според министъра трите предложения могат да се случат и доста скоро, но не е правилно след като сме чакали 5 г., да ги приемаме набързо за 2 месеца. Според него е по-разумно касата да направи съответните разчети и да проведе преговори с лекарския съюз, като конкретните промени залегнат в новия НРД от 2022 г.
Останалите му предложения обаче според него биха могли да бъдат въведени още сега. Едно от тях е прехвърляне на повече дейности от болничната към извънболничната помощ. В момента има голям брой медицински дейности, които се правят само в болници, а могат да се случват и извън тях, посочи той, давайки за пример фиброгастроскопията. "Когато човек не бъде хоспитализиран и няма разходи за престой и хранене, същата услуга ще бъде предложена на по-ниска цена", обясни Кацаров. По думите му такива стъпки вече са направени предните години, но нещата трябва да се довършат докрай, тъй като засега това е само възможност, която се заобикаля.
"Обсъждахме и искаме край на брадяслата история с 24/7 разположение на личните лекари. Това изискване стои в нормативната уредба, а е ясно, че е неизпълнимо. То се преодолява чрез сключване на договори на лекарите с лечебни заведения за неотложна помощ", коментира още министърът. Според него това договаряне изкривява процеса и понякога води до невярна информация за пациентите. Затова идеята му е НЗОК централно да възложи неотложната медицинска помощ на тези звена, без това да минава през личните лекари, за да знаят хората към кого да се обръщат вечер или през уикендите.
Здравната каса има готовност за механизъм, с който да се привлекат пациентите в контрола на дейността на болниците. "При проверки на НЗОК понякога се отчита неизвършена дейност. Това трудно може да се организира, ако не участва самият потребител. Първата стъпка е направена - НЗОК ни дава достъп до пациентско ни досие. Но ние искаме повече - да имаме приложение към мобилния телефон и ако се отчете дейност на твое име, че са ти поставили пломба или операция, да получите съобщение. Ако не се е случило, да сигнализирате", посочи още Кацаров.
Шефът на НЗОК проф. Петко Салчев заяви, че приложението вече е на тестова база, като в края на месеца ще е още по-напреднало. В него ще има и опция, която да предупрежава на месечна база, ако даден лекар е прустановил практиката си. По-нататък тази информация трябва да се получава и на момента.
Липсата на парламент не попречи миналата седмица министър Стойчо Кацаров да предложи и други фундаментални промени в работата на болниците у нас - например за освобождаване на лечебните заведения от изискването да имат определен брой лекари на работа и др.
