Мария Каварджикова и Малин Кръстев спечелиха награди „Аскеер 2022“ за водеща женска и мъжка роля за превъплъщенията си в спектакъла „Една испанска пиеса“ на МГТ „Зад канала“. Постановката на Бина Харалампиева по пиесата на Ясмина Реза бе с най-много номинации – цели 5, две от които успя да „овеществи“ в статуетки.
„Не съм подготвена за нищо друго, освен да рева в момента“, каза Каварджикова, поемайки третия „Аскеер“ в кариерата си. Сълзите и аплодисментите наистина съкратиха благодарственото й слово, но преди да им се поддаде актрисата успя да изкаже признателност на режисьора Бина Харалампиева и на колегите си от екипа на Малък градски театър, където звездата от Народния е на гастрол.
С вълнение към Харалампиева се обърна и Малин Кръстев: „Бина, до каквото се докоснеш, го превръщаш в любов и семейство“, каза от сцената той. Малинко определи себе си (или по-точно героя си) в пиесата като „мъж без характер, но вече…с „Аскеер“. Всъщност и той досега има други два: за поддържаща роля и за драматургия за пиесата си „Семеен албум“. Кръстев направи реверанс и към домакините на церемонията от театър „Българска армия“, припомняйки, че на тяхната сцена като студент е направил своя професионален прощъпулник.
В своята категория Каварджикова надви конкуренцията на Светлана Янчева от същата постановка и на Елена Атанасова, номинирана за изпълнението си в „Липсващите 5“, а Малин Кръстев се наложи над колегите си Боян Младенов („Г-ца Юлия“ в театър „Възраждане“) и Ириней Константинов („Пер Гюнт“ в театър „София“).
Наградата за поддържаща женска роля грабна Лили Шомова („Г-ца Юлия“, реж. Антон Угринов), а за поддържаща мъжка – Юлиан Вергов за работата си в „Народът на Вазов“ (реж. Диана Добрева), където влиза в образа на партиарха на българската литература.
Статуетката на големия ни скулптор Георги Чапкънов в категорията за режисура бе присъдена на Диана Добрева за постановката й „Коприна“ по Алесандро Барико в Драмата в Пловдив. Нейни съперници за отличието бяха Бина Харалампиева и Стайко Мурджев (с две заглавия – „Амадеус“ и „Укротяване на опърничавата“). „Изключително чувство е да знаеш, че някъде в света за теб има театър, който е повече от дом“, каза Добрева за Пловдивския театър, а спектакъла „Коприна“ нарече огромна мечта, която се е сбъднала по безкомпромисен начин, превръщайки се в един от най-безкомпромисно реализираните й творчески проекти. Представлението получи и наградите за сценография (на Мира Каланова) и костюмография (на Марина Райчинова).
За най-добро представление бе определена продукцията „Опашката“ по романа на Захари Карабашлиев, поставена от Явор Гърдев с Владо Карамазов в глевната роля в Плевенския театър „Иван Радоев“. Тя се пребори с „Бурята“ на световноизвестния Боб Уилсън в Народния и „Една испанска пиеса“. Приза прибра драматургът Димитър Кабаков – новият директор на Плевенския театър, наследил до провеждането на конкурс поста на Васил Василев, който пък, спечелвайки конкурс, стана шеф на първата ни трупа.
В нововъведената категория за най-добър моноспектакъл Александра Сърчаджиева с „На живо“ триумфира над Ива Тодорова („Ива е онлайн“ в Театър 199) и Полина Христова („Полетът на къртицата“ в Столичен куклен театър). Сред благодарностите на Алекс имаше за партньорката й Радена Вълканова, продуцента Кирил Кирилов, „за моето момче Иван Ласкин и моята велика майка“. Съчаджиева посвети отличието на Пепа Николова и на Константин Коцев – баща на Димитър Коцев-Шошо, режисьор на моноспектакъла.
За най-добра театрална музика бе премиран композиторът Николай Иванов („Шахнаме: Сказание за Зал“ на театър „Азарян“, реж. Елена Панайотова).
„Аскеер 2022“ за изгряваща звезда беше „клониран“ и присъден на младите артисти от сдружение „Суматоха“ за проекта „Въпреки живота, всичко е любов“ по Виктор Пасков на ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.
Лауреат на отличието в категорията за съвременна българска драматургия стана Александър Секулов с пиесата си „Народът на Вазов“.
За по-о-о-о-чест!
В началото на празничната гала почетен „Аскер 2022“ за творческа чест бе връчен на актрисата от театър „Българска армия“ Меглена Караламбова. Тя призна, че не се чувства много добре, но е дошла заради колегите си. „Я се стегни, облечи се цялата в бяло и върви да благодариш на хората“, казала си актрисата, създала впечатляващи роли на военната сцена в продължение на 53 години. Тя сподели, че там е срещнала най-големите режисьори, драматурзи и колоритни фигури извън прожекторите. В един момент от награждаването Караламбова се събра на сцената с Елена Райнова – друг ветеран на трупата и нейна приятелка още от студентските години в Академията.
Безспорна кулминация на вечерта бе награждаването на Цветана Манева с приза „Аскеер 2022“ за цялостен принос към театралното изкуство. Зрителите я посрещнаха с продължителни овации и останаха на крака по време на изказването й. Забележителната актриса благодари и за аплаузите, и за „тишината, която обожава“. „Това, за което ме награждавате, осмисли съществуването ми в театъра”, отбеляза Манева. Тя изрази благодарност към колегите си от различни театри в страната и столицата, чиито сцени са я „приютявали“, напомняйки, че от 30 години си няма постоянна трупа. „Трудно е да приемеш, но в никакъв случай не е драматична и трагична ситуацията, че си отиваш. Ако имаше тук тази вечер „изгряваща звезда”, то аз се чувствам като залязваща такава”, каза актрисата, споделяйки още свои размисли за театъра, след което призова публиката, ако е съгласна с тях, да я аплодира за последен път. Прозвуча тъжно… Награждаването на Цветана Манева бе ознаменувано с още едно събитие: статуетката на Чапа й бе поднесена от Милен Миланов, съучредител и дългогодишен председател на „Академия Аскеер”. Появата на „човека Аскеер“ след двукратно отсътвие от церемониите би трябвало окончателно да сложи край на спекулациите за огорчение и разрив между старото и новото ръководство на фондацията, която в момента е под управлението на актьора Георги Къркеланов.
Урок по български: Думи и мисли
Стилната церемония „Аскеер 2022“ под режисурата на Борис Радев – една от най-добите в историята на наградите, бе посветена на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски и на българската литература изобщо. По време на нея звучаха стихове на Вазов и Ботев, на Дебелянов и Лилиев, на Христо Фотев и Петя Дубарова и още, в изпънение на почти всички актьори от трупата домакин. Те разиграха и откъси от възрожденски пиеси: от „Криворазбраната цивилизация“, в който Тигран Торосян и Стефка Янорова бяха г-н Маргариди и мадам Злата, от „Михал Мишкоед“ с Милен Миланов и Веселин Ранков (неизменен водещ на шоуто), от „Българи от старо време“ (във вариант оперета) с Нети Добрева и Христо Сарафов от Музикалния театър. Иван Радоев и Александър Дойнов се разписаха пък като Алеко-Константиновите Бай Ганьо и Иречек. А Нети изпълни и прекрасна ария на Мария Десисава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев.
Във видеата, представящи номинираните под мотото „Урок по български“, артистите тряваше да разсъждават по въпроса кой е за тях най-големият български урок. От тези видеа, както и от техните изявления на сцената, се родиха и някои сентенции. „Българинът най-много се учи от ненаучения урок“, каза Малин Кръстев. Немалко от колегите му излязоха с различни редакции на тази крилата фраза. И още: „България освен от революционери има нужда от строители“, Александър Секулов. „Нека да се чуваме, защото ние се слушаме, без да се чуваме“, Юлиан Вергов. „Времето в театъра понякога е много по-важно от бюджета“, Мира Каланова. „Българин“ нищо не значи, преди ти да придадеш на понятието някакъв смисъл“, режисьорът Стоян Радев.
