Quantcast
На 97 почина театралното чудовище Питър Брук | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Култура

На 97 почина театралното чудовище Питър Брук

Британецът бе смятан за един от най-влиятелните режисьори на ХХ век
Обновена
1 543
 ЕРА/БГНЕС
Питър Брук - може би най-големият театрален режисьор на ХХ век.

На 97-годишна възраст почина Питър Брук – един от най-влиятелните театрални режисьори на ХХ век, който промени театралното изкуство, свеждайки го до най-основните и мощни елементи на драмата.

Почти мистична фигура, често споменавана наравно с Константин Станиславски – руския теоретик, направил революция в областта на актьорското майсторство, Брук продължи да работи и да предизвиква публиката и през 90-те си години. Но най-известен като че ли остава той със своя шедьовър от 1985 г. „Махабхарата“ – деветчасова версия на хиндуисткия епос.

От началото на 70-те години Брук живее в Париж, където създава Международния център за театрални изследвания в стара музикална зала, наречена Bouffes du Nord.

Смятан за дете чудо, Питър Брук прави своя професионален режисьорски дебют едва 17-годишен, изявявайки се още от самото начало като уникален талант. Роден в Лондон на 21 март 1925 г. в семейство на еврейски учени, емигрирали там от Латвия, той се утвърждава като режисьор в лондонския Уест Енд преди да навърши 25. Хипнотизира публиката в Лондон и Ню Йорк със своя крайъгълен спектакъл „Марат/Сад“ през 1964 г., който печели награда „Тони“, а три години по-късно написва „Празното пространство“ – един от най-влиятелните театрални текстове за всички времена. Неговите начални редове стават манифест за поколения млади артисти, които ще обживеят алтернативни и периферни театрални сцени по света. „Мога да взема което и да било празно пространство и да го нарека гола сцена. Човек минава през празното пространство, докато някой друг го гледа, и това е всичко, което е необходимо за едно театрално действие“, казва авторът.

За мнозина изумителната постановка на Брук от 1970 г. с Кралската шекспирова компания „Сън в лятна нощ“, позиционирана в бял гимнастически салон, е повратна точка в световния театър. Тя вдъхновява прочутата днес актриса Хелън Мирън да изостави процъфтяваща мейнстрийм кариера, за да се присъедини към неговата новосъздадена експериментална компания в Париж.

Пред 30-ия си рожден ден Брук вече режисира хитове на Бродуей, но воден от страстта си по експеримента, наследена от неговите родители, скоро „изчерпва възможностите на конвенционалния театър“. 

Първият му филм, „Повелителят на мухите“ (1963), адаптация по романа на Уилям Голдинг за група ученици, изоставени на остров, които се връщат към дивачеството, веднага се превръща в класика.

По времето, когато няколко години по-късно поставя театралната продукция „Крал Лир“ в Париж, Брук проявява интерес към работата с актьори от различни култури. През 1971-ва англичанинът се установява за постоянно във френската столица и през следващите години с група артисти, сред които Хелън Мирън и японската легенда Йоши Оида, предприема 13 600-километрова одисея из Африка, за да „тества“ идеите си. Театралният критик Джон Хейлпърн, който документира пътешествието в книга, станала впоследствие бестселър, пише: „Брук вярваше, че театърът е предназначен да освободи въображението на публиката“.

„Всеки ден те постилаха килим в някое отдалечено село и импровизираха представление, използвайки като спомагателни средства само обувки или кутия. Когато някой стъпеше на килима, шоуто започваше. Нямаше сценарий или споделен език с аудиторията“, обяснява авторът пред Би Би Си. Но изтощителното пътуване се отразява на компанията, повечето се разболяват от дизентерия или тропически болести. По-късно Мирън го описва като „най-страшното нещо, което някога съм правила. Нямаше нищо, за което да се задържа“. Скоро след това тя се разделя с Брук.

А след завръщането от Африка той продължава да експериментира в Bouffes du Nord, обикаляйки с театралните си продукции целия свят.

След „Махабхарата“ през 1993 г. идва забележителният му спектакъл L'Homme Qui, базиран на бестселъра на Оливър Сакс „Мъжът, който обърка жена си с шапка“, описващ специфична неврологична дисфункция. Брук се завръща триумфално във Великобритания през 1997 г. с „О, щастливи дни“ на Самюъл Бекет и съпругата си, актрисата Наташа Пери, в главната роля. Критиците го приветстват като „най-добрия режисьор, какъвто Лондон няма“.

През 2010 г., когато навършва 85, Питър Брук се оттегля от ръководството на Bouffes du Nord, но продължава да поставя там. Осем години по-късно, на 92-годишна възраст, той написва и режисира „Затворникът“ за Мари-Елен Естиен – втората жена, с която е споделял живота си, след смъртта на съпругата му. Действителната история в пиесата се базира на неговото духовно пътешествие до Афганистан преди съветската инвазия там, за да заснеме филма си „Срещи със забележителни хора“ през 1978-а. Той е адаптиран по книга на мистичния философ Джордж Гурджиеф, чиито свещени танци Брук практикува ежедневно от години.

Смъртта на съпругата му Наташа през 2015-а го разтърсва. „Човек се опитва да се пазари със съдбата и казва: просто я върни поне за 30 секунди…“, споделя големият режисьор. Въпреки това той никога не престава да работи, макар и с влошено зрение. „Аз имам отговорността да бъда толкова позитивен и креативен, колкото мога. Да дадеш воля на отчаянието означава окончателно да се предадеш“, категоричен е той пред Guardian.

Ключови думи:

Питър Брук, почина

Още

Отиде си звездата от "Брилянтин" Оливия Нютън-Джон

09.08.2022

Обновена

4550
Почина изтъкнат млад преводач

04.08.2022

26345
Почина актрисата Слава Георгиева

28.07.2022

3432