Картини на Лика Янко (1928-2001), една от най-оригиналните български художнички, са били откраднати от частен дом в София. Това съобщи за „Сега" галеристът Лаврен Петров, който е представял творби на Лика Янко в галерията си „Контраст“, а през 2019 г. издаде и книга, посветена на нея, с текст на Красимир Илиев. Петров е бил информиран за обира от собствениците, които са наследници на художничката.
Изчезналите картини на Лика Янко са пет — те са били свалени от подрамките им и са откраднати само платната, плюс още една, рисувана върху дърво. Най-големите две са с размери 50/90 см. Те никога не са били оценявани и не са участвали в изложби, поне не и през последните 20 години, съобщи пред „Сега“ Никола Николов, родственик на художничката. Две от тях са включени в каталог, а другите могат да се видят на семейни снимки. Публикуваме снимките с надеждата, че това би помогнало за откриването им и би затруднило крадците в намирането на купувач.
В началото на 2019 г. 15 творби на големи български художници, 9 от тях - на Владимир Димитров-Майстора, бяха откраднати от къща в София, дом на негови наследници. Медии публикуваха снимки на изчезналите картини и полицията ги откри в рамките на броени дни. Беше ги купил столичен антиквар, изкушен от значително по-ниската цена, на която ги предлагали крадците.
Наследниците на Лика Янко са установили и липсата на още четири творби от колекцията си — 3 платна на Живка Пейчева (1897-1980), ученичка на Мърквичка, и една на търновския художник Ганчо Карабаджаков (1951-2021), автор на битови сцени с балкански сюжети с характерен стил. Картините са изчезнали между 1 и 4 февруари, по това време жилището е било в ремонт и собствениците не са живеели там. МВР съобщи, че по случая се води досъдебно производство. Продължава и разпитването на свидетели.
През 2019 г. НХГ „Квадрат 500“ представи изложба с около 100 непоказвани рисунки на Лика Янко от 70-те години, ситуирани от куратора Иво Милев в дигитална среда. „Лика Янко е художник, който още приживе се превръща в символ на свободния творец в стагниращото време на социализма… жертва на едно динамично и променливо време“, сподели тогава Милев. Той разказа и че Янко е била сред най-продаваните автори на единствената по онова време търговска организация, която изнася българско изкуство в чужбина, „Хемус“.
Лика Янко, родена на 19 март 1928 г. като Евангелия Грабова, е дъщеря на албански преселници у нас. Учи във Френския колеж в София, където се запознава с творчеството на Сезан, Ван Гог, Гоген, които по-късно оказват влияние върху работата ѝ. През 1946 г. постъпва в Художествената академия със специалност живопис в класовете на проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров, но така и не се дипломира.
Първата ѝ самостоятелна изложба е през 1967 г. в София, но е разкритикувана от критиката и преждевременно прекратена. Лика Янко продължава да рисува, но не излага платната си до 1981 г., когато получава покана за изложба от Людмила Живкова. В средата на 1970-те нейните картини започват да се купуват от чужди посолства и получават висока оценка от европейските галеристи.
За целия си живот Янко прави едва 7 изложби, като умира от пневмония няколко дни след откриването на последната, във варненската галерия „Кавалет“. Приживе подарява 82 платна на Софийската градска галерия. Всъщност дарените картини са били 80, но за две от тях по-късно се разбира, че са двустранни.
