Дни преди 79-ата си годишнина почина знаменитият режисьор Дейвид Линч - един от най-дръзките, оригинални и радикални американски творци от края на XX и началото на XXI век. Той начерта нови територии в киното с филми като "Синьо кадифе", "Мълхоланд Драйв" и сериала "Туин Пийкс", в които преплиташе елементи от жанровете хорър, ноар и европейски сюрреализъм.
Днес семейството му оповести кончината във "Фейсбук" с думите: "Сега, когато него вече го няма, в света се отвори голяма празнина. Но както той би казал: "Гледайте донъта, а не дупката."
През 2024 г. Линч, дългогодишен пушач, разкри, че страда от емфизем, заради който вече не е в състояние да напуска дома си. Според източници на Deadline състоянието му се е влошило, след като миналата седмица той е трябвало да се евакуира заради опустошителните пожари в Лос Анджелис. Режисьорът живееше в къщата от своя филм "Изгубената магистрала", в близост до "Мълхоланд Драйв".
Роден е на 20 януари 1946 г. в Мисула, Монтана. В младостта си е художник и автор на кратки анимационни филми. Прави силно впечатление още с пълнометражния си дебют "Гумена глава" през 1977 г. След него е нает от продуцентската компания на Мел Брукс да напише и режисира "Човекът слон", който печели осем номинации за "Оскар", включително за най-добър режисьор и адаптиран сценарий.
По-слаб успех има адаптацията му по романа на Франк Хърбърт "Дюн" през 1984 г. С големия за времето си бюджет от 40 милиона долара и три години снимачен период, филмът е финансова катастрофа (а "Дюн" чака още четири десетилетия до успешната си екранизация).
След провала обаче режисьорът се завръща с два филма, които го превръщат във филмова икона: "Синьо кадифе" (1986) с участието на Изабела Роселини, Кайл Маклоклан и Денис Хопър, и награденият със "Златна палма" в Кан "Диво сърце" (1990).
По същото време Линч прави революция в американската телевизия със сериала "Туин Пийкс", който създава заедно със сценариста Марк Фрост. Първият сезон печели 14 номинации за наградите "Еми". Поредицата е толкова успешна, че през 1992 г. е заснет пълнометражният филм "Туин Пийкс: Огън, следвай ме", а 25 години по-късно - и трети сезон за съвременните стрийминг платформи.
В по-късните си творчески години Линч заснема "Изгубената магистрала", "Мълхоланд Драйв" (най-добър режисьор в Кан, 2001), "Обикновена история" и последния си филм "Инланд Емпайър". През 2006 г. фестивалът във Венеция го награди със "Златен лъв" за цялостната му кариера, а през 2020 г. Американската киноакадемия му връчи почетен "Оскар".
Дейвид Линч посети България през ноември 2007-а, но не за да снима нещо или да обсъжда киношедьоврите си. Режисьорът бе тук поради езотеричните си интереси. Посещението му бе обявено като "първа копка" от строежа на училище по трансцендентална медитация в София. Такова никога не се появи.
Самият Линч през по-голямата част от живота си е заклет почитател на нетрадиционните методи за намиране на покой. В книгата си "Да уловиш голяма риба" той разказва за "техниките, чрез които развива съзнанието си, улавя идеите и придава форма на абстрактното".
"Реалността не се свежда само до това, което сме способни да видим през прозореца. Има и вътрешна реалност. Част от нея може би са кошмарите. След световната премиера на "Инланд Емпайър" във Венеция посред нощ неочаквано ме порази тази мисъл. Последва неголямо мозъчно сътресение. А след това отново заспах. Вероятно ме спаси това, че от 33 години се занимавам с трансцендентална медитация. Два пъти на ден. Нито веднъж не съм пропуснал. Когато затвориш очите си и започнеш да четеш мантрата, отхвърляш всички мисли и изведнъж - бум! - достигаш граничното състояние. Това е физическа и духовна наслада. Сякаш цялото ти тяло вибрира от щастие. Съвсем не прилича на превръщане в зомби. Казват, че ние използваме само 5 процента от мозъка си. Искате ли да използвате всичките 100? Медитирайте! Цялата улица на света светва автоматически. Отстъпва негативното възприятие на живота, отиват си страхът, стресът, депресията, злобата. Това е странно и прекрасно", обяснява ексцентричният режисьор.
При посещението си у нас Линч бе удостоен и с почетната титла "доктор хонорис кауза" от НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".
През последните години от живота си той не снимаше кино. Докато здравето му позволяваше, Линч се занимаваше с рисуване и музициране в сътрудничество с певици като Лике Ли и Кристабел. През 2022 г. той се появи в кратка заключителна сцена от биографичната лента на Спилбърг "Семейство Фейбълман", където изигра друг легендарен режисьор - Джон Форд.
Освен десетте си филма Дейвид Линч има четири брака, две дъщери и двама синове.