До 200 долара за барел могат да скочат цените при рязко спиране на покупките на руски петрол. Това прогнозира в ефира на „Нова ТВ“ енергийният експерт Мартин Владимиров. Според него е възможно, особено след разкритията за избитите цивилни в украинския град Буча, ЕС да предприеме крайни мерки за спиране на вноса на петрол и природен газ от Русия. За това е актуално държавата трябва да настоява пред собственика на рафинерията в Бургас да се подготви за доставки от други страни.

„Така на нашия пазар най-евтиният бензин у нас би струвал 3,50 лв. за литър“, уточни той. По думите му, сегашното поскъпване на горивата у нас се дължи на ръста на котировките на суровия петрол Brent от преди 2-4 седмици. „Важно е да се отбележи обаче, че българската рафинерия на

„Лукойл“ преработва нефт сорт „Уралс“ чиято цена е с 25-30 долара

за барел по-ниска от Brent. Освен това трябва се прави разлика и между дългосрочен договор за покупка на петрол и спотовите цени на пазара“, припомни той. Според него причина за високите цени на горивата, произведени от евтина суровина се дължат на някакви вътрешни договорки между рафинерията у нас и компанията майка. „Много е важно в този ред на мисли, българското правителство и НАП да направят разследване дали се спазва споразумението за трансферно ценообразуване, което „Лукойл“ има с българската държава. Това е схема, по която дъщерното дружество у нас плаща данък печалба в Швейцария, а не у нас. На практика цялата печалба остава за швейцарската фирма и по този начин българската държава е ощетена, защото получава корпоративен данък само върху таксата, която рафинерията у нас заплаща за преработването на ишлеме на петрола у нас.

За последните 15 години нищо не е направено

за да промени това споразумение и основната част от печалбата да остава в България“, поясни експертът.

Относно рисковете от спиране на доставките на природен газ от Русия, той уточни, че у нас все още има много политическо говорене, но няма реални стъпки за диверсификация на източниците на внос, защото още не построен и пуснат интерконектора междзу България и Гърция. „Чакаме го от 15 години и вероятно ще е готов до края на 2022 г. Трябва да имаме сценарий при рязко спиране на вноса на руски газ. Спешно трябва да се подпишат договори със съседните страни Гърция и Румъния за общо закупуване на втечнен природен газ за Югоизточна Европа. България е с малък пазара и трудно бихме договорили големи количества без подкрепата на съседите. Има риск, при спиране импорта от Русия, гръцките фирми да резервират голяма част от капацитета на единствения LNG-терминал в Ревитуса и реално да не позволят на румънски и гръцки търговци да купят втечнен природен газ. За това трябва

да се сключи споразумение за солидарност,

което други страни от ЕС вече са направили. С него ще се уреждат по какъв начин ще се разпределят малките доставки, които ще са налични на пазара“, поясни експертът.

В ефира на БНТ пък друг енергиен експерт Васко Начев, поясни, че ще е много трудно да се намери начин за договаряне на единни доставки на природен газ за всички страни от ЕС, като причината е в различните срокове на договорите, които имат страните. „Няма как да бъдат унифицирани едни такива преговори за обща доставка“, смята той. „Друг е въпросът, че при сегашната ситуация България не би трябвало да преговаря с „Газпром“, под каквато и да е форма. Докато вървят събитията в Украйна

няма как една демократична държава да разговаря с един агресор.

За съжаление обаче се докарахме, че 90% от газа потребяван у нас идва през „Газпромекспорт“. За това всички ние плащаме цената на войната. Въпрос на преценка е дали рязко да приемем негативите или да вегетираме около тях“, смята Начев. Според него теоретично има възможности за алтернативни доставки, но при спиране на руския газ Към Европа нещата ще загрубеят. „Ще има дефицит от 62 млрд. куб. м на година, който няма как да бъде компенсиран от други места. През 2021 г. в Европа са внесени 155 млрд. куб. м газ от Русия. От тях могат да се компенсират засега сазо 93 млрд. куб. м и остават въпросните 62 млрд. кубика“, изчисли експертът.

По думите му, за зареждането на хранилището в Чирен за следващата зима България няма да има проблем да го напълни с газ от алтернативни доставчици.