Масово банките в България вече наказват големите си клиенти - физически лица, като начисляват специална такса "съхранение" върху парите по сметките им. В повечето случаи тя е 0.7% върху суми над 400 000 лв.

Такса "съхранение" е поредна мярка да бъде ограничено трупането на средства в банките. Тя обаче е и източник на допълнителни приходи за финансовите институции на фона на рекордно ниските лихви по заемите и санкцията, която търпят от това, че държат свободните си пари в БНБ.

Първи такса "съхранение" за физически лица със сметки над 400 000 лв. въведоха по-рано тази година двете най-големи банки - "Уникредит Булбанк" и Банка ДСК. Това се случи почти едновременно с прекратяването на поддържането на депозити и преоформянето им в разплащателни сметки, които, както е известно, не само че не носят доходност, но и се облагат всеки месеци с такси за обслужване от порядъка на 4 лв. 

Поне още десетина банки са последвали Уникредит и ДСК и също са въвели такса "съхранение" върху големите наличности на физически лица, показа проверка на "Сега". Засега преобладават такси от 0.7% върху суми над 400 000 лв. При някои финансови институции, като ОББ, прагът е 1 милион лева, при други, като Търговска банка Д, съхранението се таксува с по-ниска ставка от 0.06%.

Банка ДСК вече е уведомила клиентите си, че от началото на декември ще свали прага на 200 000 лв. От началото на ноември това ще направи и Райфайзенбанк България. Вероятно в следващите месеци ще сме свидетели на подобни действия и при други финансови институции. А това означава много повече спестители да бъдат засегнати и парите им още по-бързо да започват да се топят.

"Алианц България" директно е обявила, че начислява отрицателна лихва. Тя е в размер на 0.2% за влогове над 1 милион до 3 милиона лева. При по-големи спестявания отрицателната лихва расте, като за суми над 50 млн. лв. достига 1% годишно.

Отрицателни лихви официално до скоро имаше само за банковите сметки на бизнеса. Първите минусови лихви по фирмените сметки бяха въведени преди две години.

"Въвеждането на отрицателни лихви по банковите депозити на физически лица у нас бе въпрос на време да се случи. В Германия например още през 2019 г. част от банките въведоха отрицателни лихви за клиентите си като така прехвърлиха върху тях лихвените си разходи в резултат на паричната политика на ЕЦБ", коментира финансовият анализатор Десислава Николова от "Моите пари". Според нея въвеждането на такса "съхранение" или завишаване на таксите за откриване на сметки и внасянето на пари в тях е по-интелигентният начин да се наложи отрицателна лихва.

"Тенденцията за отрицателни лихви по депозитите при физическите лица няма да засегне хората, чиито спестявания са до гарантирания размер от 196 000 лева", успокои главният изп. директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева. Пред БНР тя обясни, че по-големите разходи на банките за съхранение на пари били именно при депозитите над гарантираното ниво, които правели банките свърхликвидни.

ОТЛИВ

Въпреки липсата на доходност и всевъзможните банкови такси парите по депозитни сметки продължават да растат и в края на август вече доближават 100 млрд. лв. (11.8% ръст за година). От тях 64 млрд. лв. са парите на домакинствата - също с 11% ръст. От "Моите пари" обаче обръщат внимание на лихвената статистика на БНБ, която показва, че през август новопривлечените спестявания в банките намаляват с 50%, както на годишна, така и на месечна база. Например през август домакинствата са внесли около 143 млн. лв., докато месец по-рано сумата е била 252 млн. лв., а през август 2020 г. - 307 млн. лв.

"Рано е да се каже дали това ще е трайна тенденция, но е сериозен отлив на спестявания", коментира Десислава Николова. Според нея този отлив се дължи не само на повишените банкови такси, но и на страха на вложителите от нарастваща инфлация и желанието им бързо да инвестират спестяванията си в недвижими имоти.