Два основни риска за държавните финанси за тази и следващите години открои подуправителят на Българската народна банка Калин Христов по време на първото четене на Закона за държавния бюджет за 2021 г. То бе проведено на съвместно заседание на три парламентарни комисии - бюджетната, социалната и здравната.
Според централната банка заложеният спад на БВП от 3% за тази година и прогнозираното нарастване на икономиката в следващите три години - съответно 2.5% през 2021 г., 3% през 2022 и 3.2% през 2023 г., са прекалено оптимистични.
Наред с това подуправителят на БНБ предупреди, че ако държавата продължи с по-големите разходи през следващите години, има опасност при задълбочаване на COVID-кризата да се стигне до вдигане на данъци.
"Породата на сегашната криза, породена за първи път от 100 години насам от здравна пандемия, е такава, че ние на практика не знаем как се възстановяват икономиките след подобен шок като рязко свиване на икономическите дейности", коментира подуправителят на БНБ. Затова е трудно да се начертаят и сценариите за възстановяване, както и да се прецени дали може да постигнем растеж в периода 2021-2023 г.
"Вече е видно, че спад от 3% на БВП за 2020 г. е силно подценен. БНБ очаква спадът тази година да е значително по-голям - минус 5.5% от БВП, а виждаме днес и прогнозата на Европейската комисия е за спад от 5.1% за 2020 г.", заяви Христов.
Според него в държавния бюджет буферите срещу този вид риск трябва да бъдат много по-големи, за да се гарантира, че държавата ще отговори на по-негативен сценарий, още повече, че не можем да прогнозираме развитието на пандемията.
При представянето на Бюджет 2021 пред парламентарните комисии финансовият министър Кирил Ананиев обяви, че предвиденият буфер при неблагоприятно развитие на COVID-кризата е в размер на 600 млн. лв. Те са предвидени с решението за задържане на харченето на 5% от бюджетите на министерствата и ведомствата догодина.
Както вече е известно Бюджет 2021, определен от правителството като "антипандемичен", предвижда дефицит от 3.9% от БВП или 4.9 млрд. лв. Специално за преодоляване на последиците от пандемията са предвидени 3.05 млрд. лв. От тях 1.647 млрд. лв. са за подкрепа на домакинствата, 748,9 млн. лв. за органите на държавно управление, натоварени с дейности по овладяване на пандемията, 576,9 млн. лв. за мерки за подкрепа на бизнеса, а 76,5 млн. лв. за национално съфинансиране за мерки по еврофондовете, свързани с COVID-19.
"От заложения 3.9% дефицит 2.5% са свързани с мерките във връзка с COVID-пандемията. Ако нямаше пандемия дефицитът реално щеше да бъде 1.4-1.5%", посочи финансовият министър. Заедно с проектобюджета за догодина той внася и втора поред актуализация на бюджета за тази година, с която дефицитът се завишава от планираните 3.5 млрд. лв на 5.2 млрд. лв.
Според подуправителят на БНБ стимулите за икономиката трябва да бъдат по-целенасочени и временни, макар че властта трудно ще може да премахне някои от мерките. Христов предупреди, че "ако не можем да съкращаваме повече разходите през следващите години, ще се стигне до увеличаване на данъци". "Това е неизбежно при свиваща се работна сила и намаляващи частни инвестиции", смята Христов.
Подобно мнение изрази и Петър Ганев от Института за пазарна икономика, според който почти е невъзможно да се премахнат от 2022 г. детските добавки за всички семейства независимо от дохода. Той допусна, че и след 2021 г. ще продължат да действат намалените ставки на ДДС за редица стоки и услуги, като ще има натиск за включване на нови. Трудно ще бъдат спрени и бонусите от 50 лв. към пенсиите. "Голяма част от еднократните COVID-разходи ще останат да действат в следващите поне 10 години", смята икономистът.
Бюджет 2021 е бюджет на тройното счетоводство - приходи, разходи и избори. Това обяви депутатът от БСП Румен Гечев. Според него управляващите са предприели възможно най-неудачните антикризисни мерки - да намалят данъците на кръчми и нощни заведения, докато за подкрепа на икономиката догодина предвиждат само 300 млн. лв. по схемата за запазване на заетостта "60/40". Увеличеният почти двойно държавен дълг в сравнение с 2016 г. ще отиде единствено за предизборни цели, каза депутатът.
От КТ "Подкрепа" не споделят критиките, че бюджетът за догодина е социален и че има опасност страната да влезе в дългова спирала. Синдикатът също смята, че разходите не са насочени там, където е най-необходимо. "ДДС се използва за политика, след като намаляваме ставката за бирата и виното, но не и на храните от първа необходимост", заяви Ваня Григорова от КТ "Подкрепа". Тя отново поиска да се въведе необлагаем минимум за нискодоходните граждани, както и да се увеличат данъците за "тези, които имат средства".
ПРОГНОЗА
Европейската комисия прогнозира свиване на БВП на нашата страна от 5,1% през тази година, последвано от по-сдържано възстановяване през 2021 г., когато се очаква икономиката да нарасне с 2,6%. За 2022 година се прогнозира растеж от 3,7%.Това означава, че ЕК очаква българската икономика да се върне към предпандемичните си нива едва към края на 2022 г. През юли ЕК очакваше по-силно свиване на БВП на България със 7,1% през 2020 г., последвано обаче и по-солиден икономически отскок от 5,3% през 2021 г.
Очаква се дефицита да достигне през тази и следващата година лимита в ЕС от 3% от БВП, преди да се свие до 1,4% от БВП през 2022 г. В същото време правителството внася поредна актуализация на бюджета за тази година, с която дефицитът ще нарасне до 4.4% от БВП.
