БНБ предприема мерки, които да доведат до по-осезаемо повишение на лихвите по кредитите и до охлаждане на интереса към теглене на заеми.
Управителният съвет на централната банка е взел днес решение да завиши от 10 на 12% задължителните минимални резерви по привлечените средства, които банките трябва да поддържат в БНБ. Промяната влиза в сила от 1 юни 2023 г.
Ускорената инфлация, високият растеж на заплатите в частния сектор, силното потребителско търсене и запазващият се висок растеж на кредитирането за домакинствата създават потенциални рискове пред устойчивостта на банковата система и изпълнението на основната цел на БНБ за поддържане на ценова стабилност, се казва в съобщение на централната банка.
От финансовата институция отбелязват, че на фона на значителен приток на ресурси в банковата система, висока ликвидност и конкуренция в сектора, у нас прекалено бавно и в много слаба степен банките реагират на политиката на ЕЦБ за повишение на лихвените проценти по депозитите и кредитите.
Последните данни от февруари за лихвената статистика, например, показват, че лихвите на новоотпуснатите жилищни заеми за домакинствата нарастват с 0.03 п.п.- до 2.65% средно спрямо януари и с 0.06 п. п. повече от преди година. При потребителските заеми средната лихва в края на февруари достига 8.37%, което е с 0.62 п. п. повече от февруари м.г.
В същото време депозитите остават близки до нулата - за февруари средната лихва е 0.35% като за една година повишението е с 0.27 п.п.
БНБ вече направи интервенция на банковия пазар, като увеличи антицикличния капиталов буфер върху кредитната активност, но това не даде голям резултат. Затова сега БНБ решава да повиши и задължителните минимални резерви на банките.
Това ще изтегли част от свръхликвидността в банковата система и ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират. Така ще се стимулира по-бързо и по-видимо и у нас да започне да расте цената на кредитите, т.е. да се повишат лихвите. Целта е забавяне на кредитната активност, а това ще намали потреблението, финансирано от заеми, а оттам и инфлацията. В допълнение, укротяването на кредитирането ще допринесе за намаляване на кредитния риск за банковата система, посочва БНБ.
Централната банка вече предупреди в последния си доклад за състоянието на банковата система през последното тримесечие на 2022 г., че продължителният период на висок растеж на кредитирането създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и акумулиране на кредитен риск за банковата система.
"Предвид колебанията на енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очаквано забавяне на външното търсене, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки. В допълнение, върху финансовото състояние на кредитополучателите ще повлияе протичащият глобален процес на повишение на лихвените проценти, чието пренасяне върху лихвените нива в страната ще се ускори през следващите месеци", се казва в доклада.
