Медия без
политическа реклама

България призна пред ЕК провала на "Струма" през Кресна

АПИ отива на поправителен за най-тежкия и най-скъп участък от магистралата, а закъснението може да ни струва стотици милиони евро

Завършването на магистрала "Струма" се отдалечава.
БГНЕС
Завършването на магистрала "Струма" се отдалечава.

"България оттегля апликационната форма за изграждането на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле".  Това изненадващо съобщение дойде от Агенция „Пътна инфраструктура” днес. С това на практика отговорните институции признават пълния си провал с проекта за най-сложния и най-скъп участък на магистралата - провал, за който политици и природозащитници предупреждават отдавна. Става дума за последния вариант за преминаване през Кресненския пролом, изпратен за одобрение в Брюксел, който предвижда аутобанът да има два "ръкава" - в едната посока трасето следва сегашното шосе през дефилето, а в другата посока се изнася по-нависоко на изток. "Зелените" от месеци предупреждават, че и новата версия на "Струма" през Кресна е вредна за природата и по тази причина Еврокомисията няма да одобри да бъде финансирана с парите на европейските данъкоплатци.

От съобщението на АПИ сега разбираме, че България оттегля проекта и ще прави нови корекции за трасето.

"Решението не стопира, а ще ускори екипната работа на всички институции, ангажирани с разширението на единствения „тесен участък“ по направлението до границата с Гърция", уверяват от пътната агенция, която изтъква, че България "продължава да разглежда проекта като приоритетен и не се отказва от него"

Формулярът, с който София иска одобрение и кандидатстване за финансиране на лот 3.2 на "Струма" от ЕК, бе подаден на 9 август 2019 г.

Половин година по-късно правителството признава, че ще трябва да се яви на поправителен. От АПИ твърдят, че това нямало да доведе до фатални закъснения. "Институциите продължават работа по подготовката на апликационната форма с оглед на приоритетите в сферата на екологията на новата Европейска комисия, която вече представи своя Европейски зелен пакт", пише в прессъобщението на пътното ведомство.

Оттам обясняват, че до края на 2020 г. ще бъдат изпълнени поредица мерки, смекчаващи поразиите върху околната среда. Мерките са: модифициране на съществуващите водостоци, монтиране на двустранно разположена мрежа в банкета на пътя, монтиране на плетени мрежи за птици с височина 4 м върху тротоарите на големите съоръжения. "За повишаване на пътната безопасност ще се анализира възможността за изграждане на видео система за наблюдение и система за информиране и пренасочване на трафика по обходни пътища и анализ за безопасното му поемане, както и подобряване организацията на движение в Кресненското дефиле", посочват от АПИ.

Проблемът е, че всичките тези мерки искат време, след това България отново ще кандидатства за финансиране от ЕК, но това ще се случи в края на програмния период за използване на еврофондовете за 2014-2020  г., а Брюксел вече мноногократно предупреди правителството, че ако не изпълни цялата магистрала "Струма" в обещаните срокове, ще трябва да възстанови цялото получено досега финансиране - вкл. за готовите и за строящите се отсечки. Става дума за стотици милиони евро.  

 

Ето какво още съобщава АПИ: 

"Решението е взето след задълбочен анализ, множество експертни разговори и специално допитване до обществено мнение, което категорично определя довършването на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле като изключително важно с оглед на пътната безопасност.

Българската страна винаги е била наясно с трудностите, свързани с опазването на природата в този участък, както и с необходимостта да се намери балансирано решение, отговарящо на екологичните и на транспортните цели, пишат от АПИ. Предвид чувствителната от екологична гледна точка защитена зона, в която се намира отсечката между Крупник и Кресна, винаги са търсени най-добрите решения за неговата реализация като в процеса на подготовка през годините са разглеждани редица варианти за изпълнение на участъка от АМ „Струма“ през Кресненския пролом. На базата на всички извършени проучвания, избраният Източен вариант Г 10,50 в най-голяма степен отговаря на техническите, социално-икономическите и екологични изисквания. Въпреки това, за да е максимално прецизна относно въздействията на проекта върху видовете и местообитанията, които са предмет на опазаване в дефилето, държавата ще пристъпи към определянето на специфични консервационни цели и мерки.

За намаляване на въздействието върху обекти от Натура 2000 от съществуващия път E-79, Агенция „Пътна инфраструктура“ се ангажира до края на 2020 г. да изпълни поредица от смекчаващи мерки, а именно: модифициране на съществуващите водостоци, монтиране на двустранно разположена мрежа в банкета на пътя, монтиране на плетени мрежи за птици с височина 4 м върху тротоарите на големите съоръжения. За повишаване на пътната безопасност ще се анализира възможността за изграждане на видео система за наблюдение и система за информиране и пренасочване на трафика по обходни пътища и анализ за безопасното му поемане, както и подобряване организацията на движение в Кресненското дефиле.

 

 

ДОПИТВАНЕ

Пътната агенция цитира и национално социологическо проучване, проведено миналия декември от Изследователски център „Тренд“.  Според него 78% от анкетираните смятат, че „участъкът през Кресненското дефиле е опасен, а изграждането на магистралата ще повиши безопасността на пътуващите“. 70% посочват, че довършването на "Струма" е важно, защото ще съкрати времето за пътуване. 18% от българите са на мнение, че АМ „Струма“ трябва да се довърши независимо, че минава през защитена зона, а най-голям процент – 40 на сто считат, че магистралата трябва да се довърши, но при пълна гаранция за опазване на биологичното разнообразие. 13% споделят мнението, че АМ „Струма“ не трябва да се довършва, защото минава през защитени територии. Едва 5% от анкетираните са на мнение, че автомагистралата трябва да се довърши по друг маршрут, дори това да е по-скъпо и за строителството и за поддържането й след това."

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата