България призна пред ЕК провала на "Струма" през Кресна

"България оттегля апликационната форма за изграждането на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле".  Това изненадващо съобщение дойде от Агенция „Пътна инфраструктура” днес. С това на практика отговорните институции признават пълния си провал с проекта за най-сложния и най-скъп участък на магистралата - провал, за който политици и природозащитници предупреждават отдавна. Става дума за последния вариант за преминаване през Кресненския пролом, изпратен за одобрение в Брюксел, който предвижда аутобанът да има два "ръкава" - в едната посока трасето следва сегашното шосе през дефилето, а в другата посока се изнася по-нависоко на изток. "Зелените" от месеци предупреждават, че и новата версия на "Струма" през Кресна е вредна за природата и по тази причина Еврокомисията няма да одобри да бъде финансирана с парите на европейските данъкоплатци.

От съобщението на АПИ сега разбираме, че България оттегля проекта и ще прави нови корекции за трасето.

"Решението не стопира, а ще ускори екипната работа на всички институции, ангажирани с разширението на единствения „тесен участък“ по направлението до границата с Гърция", уверяват от пътната агенция, която изтъква, че България "продължава да разглежда проекта като приоритетен и не се отказва от него"

Формулярът, с който София иска одобрение и кандидатстване за финансиране на лот 3.2 на "Струма" от ЕК, бе подаден на 9 август 2019 г.

Половин година по-късно правителството признава, че ще трябва да се яви на поправителен. От АПИ твърдят, че това нямало да доведе до фатални закъснения. "Институциите продължават работа по подготовката на апликационната форма с оглед на приоритетите в сферата на екологията на новата Европейска комисия, която вече представи своя Европейски зелен пакт", пише в прессъобщението на пътното ведомство.

Оттам обясняват, че до края на 2020 г. ще бъдат изпълнени поредица мерки, смекчаващи поразиите върху околната среда. Мерките са: модифициране на съществуващите водостоци, монтиране на двустранно разположена мрежа в банкета на пътя, монтиране на плетени мрежи за птици с височина 4 м върху тротоарите на големите съоръжения. "За повишаване на пътната безопасност ще се анализира възможността за изграждане на видео система за наблюдение и система за информиране и пренасочване на трафика по обходни пътища и анализ за безопасното му поемане, както и подобряване организацията на движение в Кресненското дефиле", посочват от АПИ.

Проблемът е, че всичките тези мерки искат време, след това България отново ще кандидатства за финансиране от ЕК, но това ще се случи в края на програмния период за използване на еврофондовете за 2014-2020  г., а Брюксел вече мноногократно предупреди правителството, че ако не изпълни цялата магистрала "Струма" в обещаните срокове, ще трябва да възстанови цялото получено досега финансиране - вкл. за готовите и за строящите се отсечки. Става дума за стотици милиони евро.  

Ето какво още съобщава АПИ: 

"Решението е взето след задълбочен анализ, множество експертни разговори и специално допитване до обществено мнение, което категорично определя довършването на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле като изключително важно с оглед на пътната безопасност.

Българската страна винаги е била наясно с трудностите, свързани с опазването на природата в този участък, както и с необходимостта да се намери балансирано решение, отговарящо на екологичните и на транспортните цели, пишат от АПИ. Предвид чувствителната от екологична гледна точка защитена зона, в която се намира отсечката между Крупник и Кресна, винаги са търсени най-добрите решения за неговата реализация като в процеса на подготовка през годините са разглеждани редица варианти за изпълнение на участъка от АМ „Струма“ през Кресненския пролом. На базата на всички извършени проучвания, избраният Източен вариант Г 10,50 в най-голяма степен отговаря на техническите, социално-икономическите и екологични изисквания. Въпреки това, за да е максимално прецизна относно въздействията на проекта върху видовете и местообитанията, които са предмет на опазаване в дефилето, държавата ще пристъпи към определянето на специфични консервационни цели и мерки.

За намаляване на въздействието върху обекти от Натура 2000 от съществуващия път E-79, Агенция „Пътна инфраструктура“ се ангажира до края на 2020 г. да изпълни поредица от смекчаващи мерки, а именно: модифициране на съществуващите водостоци, монтиране на двустранно разположена мрежа в банкета на пътя, монтиране на плетени мрежи за птици с височина 4 м върху тротоарите на големите съоръжения. За повишаване на пътната безопасност ще се анализира възможността за изграждане на видео система за наблюдение и система за информиране и пренасочване на трафика по обходни пътища и анализ за безопасното му поемане, както и подобряване организацията на движение в Кресненското дефиле.

ДОПИТВАНЕ

Пътната агенция цитира и национално социологическо проучване, проведено миналия декември от Изследователски център „Тренд“.  Според него 78% от анкетираните смятат, че „участъкът през Кресненското дефиле е опасен, а изграждането на магистралата ще повиши безопасността на пътуващите“. 70% посочват, че довършването на "Струма" е важно, защото ще съкрати времето за пътуване. 18% от българите са на мнение, че АМ „Струма“ трябва да се довърши независимо, че минава през защитена зона, а най-голям процент – 40 на сто считат, че магистралата трябва да се довърши, но при пълна гаранция за опазване на биологичното разнообразие. 13% споделят мнението, че АМ „Струма“ не трябва да се довършва, защото минава през защитени територии. Едва 5% от анкетираните са на мнение, че автомагистралата трябва да се довърши по друг маршрут, дори това да е по-скъпо и за строителството и за поддържането й след това."