Европейската комисия призовава България да предприеме мерки в подкрепа на стратегията за поетапно прекратяване на употребата на въглища с ясен ангажимент за срока, в който ще го изпълни. Брюксел огласи доклад за енергийната стратегия на съюза, в който има и раздел за България.
ЕК също така поиска нашата страна да гарантира справедлив преход в регионите, разчитащи на каменни и лигнитни въглища. Този преход трябва да е придружен от ясна стратегия за насърчаване на възобновяемата енергия.
Комисията настоява да бъдат предприети мерки за реформиране на енергийния пазар, насърчаване на инвестициите в саниране на сградите, като фокусът да бъде насочен приоритетно върху тези в най-лошо състояние.
От Еврокомисията препоръчват също така България да предприеме мерки за подобряването на устойчивата транспортна инфраструктура и увеличаването на устойчивата мобилност.
Препоръките са залегнали в индивидуалните оценки на страните-членки, които са част от оповестения доклад за състоянието на Енергийния съюз 2020.
"Подкрепяме изключително много борбата с климатичните промени, опазването на околната среда, нисковъглеродните емисии, но в същото време искаме с Европейската комисия да се намери план за държавите от Централна и Източна Европа, на които огромната част от енергетиката им е на въглища. България е такава - близо 60% от енергията се произвежда от въглища“. Такъв беше отговорът на българския премиер Бойко Борисов, който днес участва в редовното заседание на Европейския съвет в Брюксел.
Борсов, цитиран от правителствения пресцентър, е казал още, че разчетите на страната ни са за постигане на до 40% таван намаляване на емисиите до 2030 г. "Това беше предела на нашите сили да се справим сами. Моите политически опоненти в България се надпреварват да говорят как искат да запазят миньорите, мините и топлоелектрическите централи, но в Европейския парламент социалдемократи, десни извън ГЕРБ, либералите от ДПС, от БСП са гласували за 60% таван", заявил още той.
В този контекст той разговаря с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен българските експерти, които работят по темата, максимално бързо да изпратят писмо с всички проблеми, които ще има страната ни, ако мине в режим на скорошно затваряне на мощности. "Многократно съм говорил, че искам консолидация, разговор за бъдещето след 5, 10, 15 години на мините, на топлоелектрическите централи", казал Борисов. Той добавил, че досега обаче е получавал само популистки отговори как централите не трябва да се затварят, докато в ЕП опонентите му гласуват различно.
Снощи Европейският съвет отложи за срещата си през декември решението за целите за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. поради острите разногласия между страните от Западна и Източна Европа.
Европейската комисия иска понижение от поне 55 процента спрямо равнищата от 1990 г., за да постигне съюзът "въглеродна неутралност" до 2050 г. Сега целта е 40 на сто, но Европейският парламент настоява за цел от поне 60 процента.
Единайсет държави от ЕС, сред които Франция, Испания и Нидерландия, подкрепиха в писмо целевото равнище от 55 на сто. Няколко страни от Източна Европа начело с Полша обаче казват, че за тях е невъзможно да изпълнят тази цел.
Тъй като разногласията останаха, Германия, която е ротационен председател на ЕС, отложи евентуалното решение за срещата на върха на 27-те на 10 и 11 декември. На 23 октомври министрите на околната среда на страните членки трябва да постигнат компромис, за да може да се подготви споразумение за Европейския съвет през декември.
