Бюджетна комисия в парламента не успя да събере достатъчно гласове в подкрепа на законови текстове за изземване на свръхпечалбата на частните производители на електроенергия. Текстовета се появиха между първо и второ четене на изменения в Закона за корпоративното облагане с вносител Петър Чобанов от ДПС, който е председател на бюджетна комисия.

Парламентът одобри вече решение компенсациите за небитовите потребители на ток да продължат да бъдат изплащани и през 2023 г. при това в по-големи размери. Депутатите гласуваха фонд "Сигурност на електроенергийната система" да покрива всички разходи над 200 лв. на мегаватчас при сегашни 250 лв. За целта се предвиждаше фондът да се пълни не само с вноски от държавните енергийни дружества, но и от частните производители и търговци на ток.

От "Продължаваме промяната" предложиха нови текстове как да се определи и обложи свръхпечалбата на частните производители и търговци на ток. Според Венко Сабрутев предложените от Петър Чобанов критерии са с много високи тавани на приходите, така че да не бъдат взети никакви пари от частните топлоцентрали. 

Румен Гечев от БСП пък се възпротиви защо се предлага внасяне на отчисления от печалбата само за централите, които работят с лигнитни въглища, а не са предвидени другите ТЕЦ-ове. 

Делян Добрев от ГЕРБ обясни, че не е работа на народните представители да определят какви вноски да превеждат дружествата във фонд СЕС, за да се финансират компенсациите на небитовите потребители, а това е задача на Министерството на енергетиката и правителството. "Оказа се обаче, че решение на МС  за събиране на допълнителни вноски може да бъде атакувано в съда. Затова трябва да мине със закон от Народното събрание", обясни Добрев.

В крайна сметка тестовете за облагане на свръхпечалбата на частните производители и търговци на ток не получи достатъчна подкрепа в бюджетна комисия. Въпреки това тези разпоредби ще бъдат предложени за второ гласуване в пленарна зала.

СВРЪХПЕЧАЛБИТЕ ОТ ГОРИВА

В бюджетна комисия на второ четене бяха приети поправки в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които се въвежда т. нар. солидарна вноска от дружествата, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, начело с "Лукойл Нефтохим". Размерът на задължителната временна солидарна вноска е 33% за генерираните свръхпечалби съгласно регламента на ЕС от 6 октомври 2022 г. "относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията".

Този регламент определя и начинът за изчисляване на свръхпечалбата - печалбата през 2022 г. и/или 2023 г., която надхвърля с повече от 20% средните облагаеми печалби през четирите данъчни години - от 2018 г. до 2021 г.  

Предвижда се Министерският съвет да одобрява допълнителни разходи и трансфери, включително и за 2022 г., за сметка на постъпленията от временната солидарна вноска в това число и от авансовите вноски по нея за покриване на разходи по приети програми за подпомагане.

Предлага се още подпомагането на гражданите да става по доходен критерий, който трябва да бъде определен с  постановление на Министерския съвет.

При внасянето на законопроекта за облагане на свръхпечалбите от горивата МФ обяви, че очаква 76 млн. лв. постъпления от допълнителния данък. Тези сметки обаче бяха преди "Лукойл" да обяви, че престава да работи на ишлеме и премества цялата си икономическа дейност у нас, а с това и печалбата и плащането на данъци. Както е известно служебният кабинет обяви, че за тази година очаква бургаската рафинерия да внесе в бюджета 100 млн. лв. от печалба, а догодина 700 млн. лв. стига дружеството да може да продължи да изнася продукцията си.