Министерство на регионалното развитие и благоустройството е изправило на нокти администрацията на Министерския съвет заради честите промени в Закона за устройство на територията. От МС са разкритикували предлагането на промени в закона на принципа на час по лъжичка и настояват ведомството да излезе с по-мащабна законодателна инициатива, с която да бъдат уредени висящи от година въпроси. От администрацията на кабинета не са доволни и за липсата на действия по направени от нея предложения за конкретни промени в закона с цел намаляване на административната тежест.
Това става ясно от публикувано становище на администрацията на МС по изготвени промени в ЗУТ, които трябва да уредят статута на незаконни строежи на държавата и общините, които са част от техническата инфраструктура. В тази група попадат участъци от магистрала „Хемус“, както и много други пътни отсечки и други технически съоръжения, строени от държава и общини през годините в нарушение на закона.
От МС обаче недоволстват, че това е само една от задачите, която МРРБ си е поставило като цел в законодателната програма на правителството за периода септември-декември, 2023 г. Освен уреждането на статута на заварените незаконни технически строежи от регионалното министерство са обещали още две групи изменения в закона – текстове, които да доведат до засилено участие в процесите на браншовите камари и решаване на проблемите със собствеността и поддръжката на язовирите в страната. „Необходимо е да се реализира единна законодателна инициатива, която да обхваща всички цели, поставени в законодателната програма на Министерския съвет“, пишат от МС.
От там са припомнили на МРРБ и други поети ангажименти, като част от тях датират в далечната 2018 г. Сред неизпълнените от 2018 г. обещания фигурира ключова промяна – създаването на единна информационна система, която да направи възможно всички стъпки в инвестиционния процес да могат да се случват по електронен път. Предвидено е инвеститорите да подават еднократно искане за извършване на пакет услуги, като всички засегнати администрации си извършват съгласуването вътрешно, без да се налага представяне на едни и същи документи на различни ведомства. От МС са стигнали дотам да посочат конкретно и 23 законови текста в ЗУТ, свързани с целта за намаляване на административната тежест, които са били предлагани безрезултатно от тях на МРРБ.
Не е ясно дали МРРБ ще се съобрази със становището на МС и ще изготви по-пълен проект за промени в ЗУТ или ще продължи с предложените малък на брой изменения. Със сигурност разработването на по-пълен проект ще отнеме време.
КАК ЩЕ СЕ ОЗАКОНЯВАТ НЕЗАКОННИ ПУБЛИЧНИ ОБЕКТИ
В този списък попадат пътища, мостове, тунели, проводи, съоръжения за третиране на отпадъци, а с промените – и цели язовири и др. Предвижда се всички такива обекти, които са започнати или завършени без необходимата строителна документация, но са били изграждани по време на действалите тогава или действащи сега правила, да могат да бъдат узаконени. Възложителите на съответните строежи ще трябва да ги декларират пред ДНСК в срок до 3 месеца от влизане на законовите промени, след което ДНСК ще прави проверки на място в срок от други 3 месеца и ще издава констативен протокол. Собствениците на незаконни инфраструктурни строежи, които вече са завършени, ще могат в срок до 1 година след констативния протокол да подадат пакет с документи, който да направи възможно узаконяването на строежа. За собствениците на незавършени строежи ще може да се подадат нови инвестиционни проекти и да се издадат разрешения за строеж най-късно до 2 години след първоначалната проверка на ДНСК.
