Медия без
политическа реклама

Държавната ББР станала над 80% зависима от три китайски банки

Одит на Сметната палата откри, че директори са си докарвали над 40 000 лева месечни доходи

01 Февр. 2024ЮЛИАНА БОНЧЕВА
Илияна Димитрова
Години наред ББР бе обект на критики, че финансира едри бизнеси и не изпълнява мисията си да подкрепя преди всичко дребните предприемачи.

Нови смущаващи факти за управлението на ББР - единствената държавна банка у нас, се разкриват в одитен доклад на Сметната палата, публикуван в четвъртък.  

Директори на Българската банка за развитие са си докарвали по над  40 000 лева месечно, ББР е кредитирала с предимство едри бизнеси вместо малки предприятия, а парите, с които е оперирала, са основно заеми от китайски банки. Това са част от разкритията при одита, започнал през есента на 2022 г. Констатациите са за периода 2020 - 2021 г. и за съжаление не става  ясно какво е положението в ББР след проверявания период и какво се е променило към днешна дата.

Да беше обикновена банка, при толкова обвинения, скандали, незадоволителни резултати и безкрайни директорски смени ББР сигурно нямаше да има дълъг живот.    Но Българската банка за развитие не е обикновена банка.

Екипът на Сметната палата е установил в ББР "значителна концентрация" на привлечени средства от финансови институции. Оказва се, че българската банка е разчитала основно на заеми, отпуснати й от три китайски банки. През 2020 г. 79% от задълженията на ББР са били към тези банки, а през 2021 г. "китайският дълг" е достигнал 86 процента.

Определянето на възнагражденията на ръководните органи на ББР е било неадекватно, става ясно от одитния доклад. При положение, че държавната банка е била на загуба, през 2020 г. заплатите на трима души от ръководството са общо 1,7 млн. лв., а за 2021 – 1,37 млн. лв., плюс променливи бонуси.  Посочените заплати са над два пъти по-високи от определените за управителя на БНБ през 2020 г. и 2021 г., посочват от Сметната палата.

През 2021 г. изпълнителни директори ББР са си докарвали месечни доходи от порядъка на 45-47 хиляди лева (сумите включват и възнаграждения за участия в управите на две дъщерни на банката дружества).

След смяната на властта и на управата в средата на 2021 г. възнагражденията на шефовете на държавната банка все пак са били приземени. Средното месечно възнаграждение на член на УС и изпълнителен директор, вкл. за участие в едно дъщерно дружество, за годината е в размер на 20 847 лв. и е съпоставимо с възнаграждението на управителя на БНБ, посочват одиторите.

Сметната палата потвърждава и многократно повтаряни критики - държавната банка се е отклонила от основната си мисия  - да подпомага малките и средните предприятия. Вместо това ресурсите са били насочени към кредитиране на големи фирми. Имало е и опасно увеличаване на необслужваните кредити, чийто обем през 2021 г. е достигнал близо  300 млн. лева.

Одитът открива и странна концентрация на отпуснатите кредити - 79% от финансираните малки и средни фирми са в Югозападна България.  Само 7% от кредитите са отишли в Северозапада. 
 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?