Веригата от 100 бензиностанции, които държавата смята да изгради, няма да се финансира с пари от бюджета. За тях ще се теглят заеми и ще се търсят партньорства. Това обясни министърът на икономиката Емил Караниколов тази сутрин в бТВ.
Според Караниколов няма основание да се твърди, че държавата едновременно иска да регулира пазара на горива и да бъде търговец на този пазар. "Законопроектът за създаването на Държавната петролна компания предвижда тя да може да създава търговски дружества, които ще работят изцяло на търговски принцип. Докато Държавната петролна компания (ДПК) ще отговаря за данъчните складове за горива", заяви Караниколов.
По думите на Караниколов ДПК ще създаде търговско дружество за управление на веригата бензиностации, "което даже няма да е 100% държавно". "То не може да бъде на субсидии, защото се води за държавна помощ. След като одобрим типови модели и локации за бензиностанциите - малки и големи, на съвсем пазарен принцип това дружество ще кандидатства за кредити и самоучастие", каза Караниколов. В същото време правителството обяви, че държавните бензиностанции ще работят с минимална отстъпка, с което искат да бъдат "балансьор" на пазара.
Министърът защити Комисията за защита на конкуренцията, като каза, че тя си върши добре работата. Преди година при приемането на Закона за горивата дала становище, че той не създава конкурентна среда и законът бил преработен. Преди това също след анализ стигнала до заключение, че няма конкурентна среда в данъчните складове за горива.
Както стана известно 80% от тях се държат от една компания - "Лукойл", и има много сигнали, че компанията ограничава достъпа до свободни обеми в данъчните си складове за други търговци на горива, които искат да ползват митническия режим "отложено плащане на акциз".
Според правителствения законопроект за изменение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси петролните бази на Държавния резерв ще преминат на управление към новосъздадена Държавна петролна компания.
Държавният резерв притежава два обекта за съхранение на гориво, в които има допълнителни празни обеми, стана ясно от обясненията на Караниколов. "ДПК ще стане собственик на тези складове и ще даде достъп на други участници на пазара до тези свободни капацитети. Това ще даде по-добри цени и качество на горивата", каза той.
За по-добрата регулация на пазара се разчитало и на предложената в законопроекта забрана собствениците на данъчни складове при наличие на свободен капацитет да отказват достъп на други търговци да съхраняват горивата си. Всеки търговец, който получи отказ, ще трябва да уведомява Агенция "Митници", откъдето ще правят проверки дали има основание за това, предвиждат законовите промени.
Караниколов обаче не посочи с каква минимална надценка ще работят държавните обекти и обясни, че в този сектор "една инвестиция може се върне небързо".
От думите му се разбра, че в държавните бензиностанции няма да има забавяне в понижението на цените на бензина, когато петролът поевтинява на международните пазари. "По време на пандемията се видя динамика на цените на горивата. Цените на борсите падат, а у нас 14 дни няма ефект. След това те се повишават и на бензиностанциите реагират в рамките на чсове. Държавните бензиностанции ще дават ясен сигнал на цялото общество и ще продават на реална цена", заяви Караниколов. Все пак министърът призна, че със 100 бензиностанции държавата не може да е основен играч на пазара. В страната има 4500 бензиностанции, от тях 1200 са ведомствени.
В рамките на веригата бензиностанции държавата ще създаде и мрежа за зареждане на електрически автомобили. "Разговаряме с няколко инвеститора в сектора електрически автомобили. Те самите казаха, ако българската държава не покаже, че иска да изгражда необходимата инфраструктура, и те няма да инвестират. Нашата цел е точно такава - да изградим тези бензиностанции в различни точки в страната", заяви Караниколов.
На въпрос кое държавно предприятие в страната работи добре, министърът на икономиката се похвали, че всички компании под шапката на неговото ведомство са на печалба.
За пореден път Караниколов заяви подкрепата си за временното намаляване на ДДС на 9% за ресторантьорите, въпреки съпротивата на финансовия министър.
"Приемам критиката, че подобна мярка се предприема след обстойни анализи, но ние сме в извънредна ситуация. Ресторантьорският бранш беше напълно спрял, това е най-закъсалият от пандемията сектор, трябва да му помогнем. Той има кредити, трябва да направи нови инвестиции, за да завърти колелото наново. Освен това поеха ангажимент за изсветляване на сектора и за вдигане на минималните заплати", каза Караниколов.
На въпрос не е ли абсурдно това, министърът на икономиката отговори: Във всеки сектор има сива икономика. Борбата с ДДС измамите, със сивата икономика, с контрабандата е в цял свят, България не е по-различна.
"По никакъв начин обаче цените в ресторантите няма да бъдат свалени след намаляването на ДДС и никой не е казал, че ще бъдат свалени", подчерта Караниколов. "ДДС-то не е нещо, което бизнесът трябва да взима. Но в случая ние сме длъжни да помогнем на един сектор, който храни 300 000 души. Той и като отвори, хората няма да пълнят както преди пандемията заведенията", заяви Караниколов. В същото време представителите на бранша представят съвсем други данни за заетостта - в сектор "Ресторантьорство" се трудят 75 000 души. Оказа се, че 94% от тях се осигуряват на минимална работва заплата - 610 лв. за тази година.
Ако временното намаляване на ДДС за ресторантьорите има положителен ефект върху изсветляването на оборотите, министър Караниколов допуска, че мярката може да се приложи и за други сектори. "За тази година и половина ние ще видим какъв е ефектът. И ще може да го използваме за много други сектори, ако това е необходимо и ако даде ефект. Затова сектор Ресторантьорство има изключително голяма отговорност, за да покаже дали това е правилно", каза Караниколов.
