Quantcast
ЕС подлага България на проверка дали дава адекватни заплати | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Икономика

ЕС подлага България на проверка дали дава адекватни заплати

Нова директива задължава държавите да обвържат заплащането с инфлацията и да повишат ролята на колективното договаряне на условията на труд
15 523
 Европейски съвет
Съветът на ЕС стигна до извода, че голямото разминаване между цени и заплащане дестабилизира европейската икономика

Министрите на икономиката и финансите от ЕС одобриха във вторник Директивата за адекватна минимална заплата, с което сложиха началото на двугодишния процес за транспонирането ѝ от държавите-членки. Междувременно профсъюзите настояват за по-бързо прилагане заради кризата и високите разходи за живот, предаде базираният в Брюксел сайт EURACTIV.bg

Директивата на ЕС  изисква държавите-членки, които имат законова минимална заплата, да въведат процеси, които трябва да гарантират, че тя е „адекватна“.

Адекватността трябва да се тества редовно, за да може минималната заплата да бъде преразгледана, ако обстоятелствата се променят, например поради инфлация. За целите на оценката на адекватността на минималните заплати директивата предлага държавите членки да използват референтни стойности от 50% или 60% от средната брутна заплата.

Тези прагове са по-високи от минималната заплата в повечето държави-членки на ЕС, което означава, че минималните заплати вероятно ще бъдат увеличени през следващите години.

Инфлацията намалява реалните минимални заплати

В настоящата среда на растящи цени обаче реалните минимални заплати падат бързо. Поради това синдикатите призовават за по-бързо прилагане на директивата от правителствата на държавите-членки.

„Няма абсолютно никакво извинение за държавите членки да чакат две години, за да осигурят достойно заплащане, кризата с разходите за живот изисква правителствата да помогнат незабавно на най-нископлатените работници“, каза Естер Линч от Европейската конфедерация на профсъюзите .

Междувременно Денис Радке, един от докладчиците на директивата в Европейския парламент, не смята това за необходимо. Той твърди, че е нормално правото на ЕС да отнеме известно време, за да бъде транспонирано в националното законодателство.

„За да облекчим тежестта върху гражданите, ние не се нуждаем непременно от директивата за минималната заплата“, обясни десноцентристкият политик пред EURACTIV.

„Европа и страните членки могат да постигнат това и по други начини“, добави той.

Укрепване на колективното договаряне

Независимо от името си, директивата обхваща не само минималните заплати, но и колективното договаряне – тя изисква държавите членки да изготвят национални планове за действие за увеличаване на покритието на работната сила с колективно договаряне, ако то е под 80%.

Колективното договаряне е значително под 80% в повечето държави от ЕС, включително и в България, което означава, че повечето от тях сега ще трябва да намерят начини да увеличат неговия обхват и да повишат ролята на синдикатите.

„Ще бъде интересно да видим кога държавите членки ще станат активни в укрепването на колективното си договаряне“, посочи Радке.

Директивата също така задължава държавите членки да въведат механизми за контрол, за да гарантират, че работниците имат ефективен достъп до законоустановените минимални заплати, и да гарантират, че имат право на колективно договаряне.

Комисията за първи път предложи директивата през октомври 2020 г. като част от своя ангажимент за по-социална Европа. След преговори в Европейския парламент и между правителствата на държавите членки през юни тази година бе договорен окончателен текст.

Директивата бе разкритикувана от Дания и Швеция, две страни, които използват много лека регулация на пазара на труда, основана на колективно договаряне вместо законово установени минимални заплати.

След като Европейският парламент даде официалното си одобрение в средата на септември, решението на Съвета на ЕС вече финализира директивата.

Правителствата на Дания и Швеция обаче остават силно скептични.

Реална опасност или празни страхове?

На среща на работническата група на Европейския икономически и социален комитет в петък (30 септември) датският министър на труда Петер Хумелгаард каза, че присъединяването на Дания към ЕС се основава на основната предпоставка, че ЕС няма да се меси в датския пазар на труда.

„Тази директива подкопава всичко, за което някога сме се застъпвали и също така сме убеждавали нашите членове да подкрепят“, каза той и добави, че в датската общественост има страх от тази директива и от нейното потенциално динамично тълкуване от Съда на Европейските общности.

На същата среща словенският министър на труда Лука Месек нарече датските страхове „напразни“.

„Никой в ​​Европа не смята, че нещо не е наред с датския модел“, каза той и добави, че „никой не обвинява Дания заради нейния пазар на труда“.

„Не виждам нищо в тази директива, което да е насочено срещу вас“, каза Месек, намеквайки за факта, че страните без законово установени минимални заплати няма да бъдат принудени да въведат такава.

Докато борбата около директивата на ЕС за минималната работна заплата приключи на ниво ЕС, може да се очаква различните модели на пазара на труда да продължат да бъдат източник на напрежение в по-нататъшното развитие на политиката на блока на пазара на труда, коментира EURACTIV.bg

Още

Кабинетът прие тарифата за тол таксите

18.12.2019

6471
До 250 лева ще е данъкът за стая, наемана от туристи през интернет

18.12.2019

7542
КФН отне лиценза на застрахователна компания "Юроамерикан"

17.12.2019

3289