За първия месец от своето съществуване програмата "Възстановяване" за пострадалите от коронакризата бизнеси чрез гаранции от Фонда на фондовете (ФнФ), е осигурила реално кредити за 53 фирми. Общата стойност на получените заеми е 21 млн. лв., което прави средно по 400 000 лв. на заем. Това показва справка на ФнФ към края на юли, предоставена на "Сега".
Стартът на програмата бе даден от служебните министри на финансите и икономиката Асен Василев и Кирил Петков през юни с гръмкото обещание, че ще мобилизира до 2,5 млрд. лв. финансиране, което да стигне до микро, малки и средни фирми от всички сектори под формата на банкови кредити без обезпечения.
Оказва се, че ресурсът за гаранциите на Фнф пред търговските банки по тази програма са осигурените 158 млн. лв. от ОП "Иновации и конкурентоспособност" със същата цел още през лятото на 2020 г. За цяла година фондът е успял с този ресурс да гарантира пред търговските банки кредити за бизнеса за едва 18 млн. лв. Както писа "Сега" почти до началото на 2021 г. ФнФ провеждаше протяжни процедури по изработването на финансови инструменти, избиране на банки-партньори и договаряне на условията за отпускане на кредитите.
Сега неангажираните около 140 млн. лева са насочени към новата програма "Възстановяване", посочват от Фонда на фондовете.
"При новите условия програмата се развива с нарастващи темпове", заявяват от фонда и този път са уверени, че парите ще бъдат използвани изцяло и в срок. Потвърждение за това били отпуснатите за по-малко от месец заеми, както и фактът, че към края на юли други 181 кредита на обща стойност 184 млн. лева. са в процес на обработка от страна на банките.
Преди седмица министърът на икономиката Кирил Петков обяви, че програма "Възстановяване" работи толкова добре, че вместо за пет месеца първият транш ще бъде усвоен за три.
Припомняме, че изискванията към фирмите-кандидати за кредити по програмата на ФнФ са да имат поне 3-годишна история, една от които да е на печалба. Максималният размер на заемите е до 3 млн. лв., но не повече от 70% от оборота за 2019 или 2020 г., до 7 години на изплащане и до 12-месечен гратисен период. Обещано бе кредитите да се отпускат в кратки срокове и с минимална административна тежест, без да е необходимо материално обезпечение, с изключение на личните гаранции, предоставени от собствениците. Предвижда се парите за гаранциите по програмата да бъдат увеличавани поетапно в следващите месеци.
По същата гаранционна схема вече ще работи и ББР, чиято досегашна програма за портфейлни гаранции за ковид-кредити от 500 млн. лв. не се оказа много успешна. До момента от нея са се възползвали 2000 фирми с банкови заеми общо за 316 млн. лв. Други 100 млн. лв. бяха пренасочени за безлихвени заеми за останали без работа физически лица. Така от ресурса неусвоени остават около 100 млн. лв.
Новите условия за гаранциите на ББР бяха одобрени с решение на Министерския съвет миналата седмица и ще влязат в сила след положително становище от Европейската комисия, което се очаквало скоро.
Фирмите вече ще имат информация дали са одобрени за кредитиране до 5 работни дни след предоставяне на всички необходими документи, а усвояването на средствата ще е възможно до 10 работни дни, обещават от ББР.
АТАКА
От ГЕРБ атакуваха министър Петков, че с преправените условия за кредитиране дава зелена светлина ББР да раздава високорискови и необезпечени кредити. "Това ще доведе до много големи провизии в бъдеще време и до отрицателен резултат поради завишения риск и до едно бъдещо източване на банката", обяви бившият министър на икономиката от правителството на ГЕРБ Лъчезар Борисов.
От ГЕРБ твърдят също, че по програмата "Възстановяване" на Фонда на фондовете търговските банки в момента единствено рефинансирали съществуващи кредити на техни клиенти. "Програмата е от полза само на търговските банки, на практика не се интервенират пари на пазара в компании, което да допринесе за тяхното развитие", посочи Лъчезар Борисов. Според него подобно нещо ще се случи и с гаранциите на ББР.
"Това не е вярно. По тази програма е забранено да се рефинансират кредити", отговори служебният министър Кирил Петков. По думите му държавата покрива само до 50% от риска, а останалите 50% се поемат от банките. Затова и банките сами подбират фирмите, на които отпускат заемите, каза още Кирил Петков.
