Гарантираните от Българската банка за развитие COVID-кредити, не се оказват толкова евтини, колкото ги рекламират. Търговските банки, които са посредници в схемата за кредитиране на пострадалите от коронавируса фирми, изискват много по-високи обезпечения от обявените 20%, а лихвата, която предлагат е по-висока от пазарната.
От това се оплакват туроператори и туристически агенции и търсят съдействие от вицепремиера и министър на туризма Марияна Николова за намиране на по-гъвкава схема за кредитиране на бранша, който е най-силно пострадалият от коронакризата.
Като антикризисна мярка държавата предостави на ББР 500 млн. лв. за гарантиране на кредити в подкрепа на ликвидността на микро-, малките и средни предприятия. ББР от своя страна сключи споразумения с няколко търговски банки, които дават заеми до 300 000 лева. Условията, обявени от ББР, са гратисен период до 3 години, по-ниски от пазарните лихви и изискване за обезпечение не повече от 20% от размера на търсеното финансиране.
"Има разминаване между това, което ни се представя от ББР, и това, което предлагат търговските банки, като отидем да искаме кредит. Искат се изключително високи обезпечения, които няма как да бъдат удовлетворени при тази криза", коментира за "Сега" Димитър Попов, председател на Асоциация на българските туроператори и туристическите агенти (АБТТА).
Хотелиер от Слънчев бряг разказа, че е теглил 300 000 лв. по тази схема, но е трябвало да осигури 200% обезпечение - недвижим имот, чиято стойност е четири пъти по-висока от искания заем.
"Търговските банки ни искат 7% лихва по кредитната програма, гарантирана от ББР", сподели Павлина Илиева, председател на Обединение "Бъдеще за туризма". "Ние на практика не работим вече седем месеца заради COVID-пандемията и за банките сме неплатежоспособни, затова и ни налагат високи лихви и обезпечения. Ако изтеглим максимален кредит от 300 000 лв., само за лихви трябва да платим 21 хил. лв. годишно. В същото време банките задържат като обезпечение при себе си 20% от отпуснатия заем, а ние трябва да плащаме 7% лихва върху цялата сума от 300 000 лв.", посочи още Илиева.
Вицепремиерът Марияна Николова вече е провела срещи с министъра на икономиката Лъчезар Борисов, който е принципал на Българската банка за развитие, с искане да се разработи кредитен продукт специално за туристическия бизнес. Поискана е и среща със министъра на финансите Кирил Ананиев с молба да се осигурят средства от държавния бюджет за подпомагане на тези туроператори и агенти, които през пролетта на 2021 г. трябва да върнат парите на клиентите с провалени заради коронавируса екскурзии и почивки.
От днес -13 октомври, туроператорите може да кандидатстват за безвъзмездни помощи по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", но според бранша грантовете са крайно недостатъчни да покрият разходите по възстановяване на средствата на клиентите. Бюджетът на схемата е 10 млн. лв., като максималната сума, която може да получи една фирма, е 10 000 лв. С нея единствено може да се плащат текущи разходи като наеми и консумативи.
Схемата за подкрепа на заетостта 60/40 и нейното продължение, са се оказали също неприложими за туристическия бизнес, защото много от фирмите нямат никакви приходи вече седми месец, за да плаща остатъка от заплатите и осигуровките на служителите си.
Четири браншови организации дадоха днес пресконференция, на която съобщиха, че според техни разчети имат нужда от 155 млн. лв. Това са АБТТА, Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА), Обединение "Бъдеще за туризма" и Сдружение на туроператорите.
Сдруженията настояват за целево финансиране от ББР, без посредничеството на търговските банки, с тригодишен гратисен период, лихва не повече от 3% и обезпечение с дялове на фирмите или залог на собственост. Освен това те настояват да не се слага таван от 300 000 лв., а размерът на заема да зависи от финансовите резултати на операторите през 2019 г. Така големите туроператори ще може да получат достатъчно големи суми, за да се разплатят с клиентите си. Браншът твърди, че от ББР има разбиране за създаване на такава кредитна програма с бюджет от 50 млн. лв., но за това трябва решение на принципала в лицето на министъра на икономиката.
Туроператорите и туристическите агенции искат среща и с министъра на финансите Кирил Ананиев. Пред него ще настояват за други 95 млн. лв., които да бъдат предвидени в националния бюджет за 2021 г. и да бъдат отпуснати още през януари.
"Истинската агония за туроператорите ще настъпи след 15 март 2021 г., когато трябва или да започнем да реализираме отложените през тази година екскурзии, или да връщаме парите на клиентите", обясни Димитър Попов. Тъй като дотогава ограниченията в пътуванията едва ли ще бъдат разхлабени, повече от сигурно е, че ще се пристъпи към възстановяване на средства.
По данни на туроператорите 320 000 българи са платили над 320 млн. лв. за екскурзии и почивки, които не са реализирани заради коронавируса. Законът за извънредното положение и промени в Закона за здравето дадоха 12-месечна отсрочка на туристическите фирми да предложат алтернативна ваканция или да върнат парите. За 60% от предплатените ваканции, потребителите са се съгласили да получат ваучери, с които когато стане възможно да осъществят пътуването си или да получат алтернативна почивка. Останалите 40% хората си искат обратно парите.
"Искаме да спасим парите на хората. С тях вече сме предплатили хотели и самолетни полети. Затова настояваме държавата да ни отпусне нисколихвени заеми, които да върнем до 5 години, а защо не и да ни предостави безвъзмездни помощи, защото не по наша вина бяха затворени границите", казва Павлина Илиева. Тя посочва, че много европейски държави още в първите месеци на пандемията са предоставили безвъзмездни помощи на туроператорите и агентите, с които те са се разплатили с клиентите си.
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
Да се създаде гаранционен фонд, който да обезщетява туристите при пропаднали пътувания и почивки, на мястото на сегашните застраховки "Отговорност на оператора". За това настояха преди месец от АБТТА. Според тях само така ще има трайна 100% защита за потребителите от неочаквани катаклизми и фалити.
Според АБТТА COVID-пандемията е показала, че задължителните професионални застраховки не работят - застрахователи развалят договори и отказват да плащат обезщетения. Два са вариантите за набиране на капитал в гаранционен фонд - с пари от бюджета или с малки такси от всеки пътник. Създаването на такъв фонд обаче ще отнеме поне две години.
