ГЕРБ отмени лобистката поправка в Закона за потребителските кредити, която бе приета тихомълком миналата седмица.
Разпоредбата, внесена между първо и второ четене на пакета данъчни промени за догодина от отцепилия се депутат от БСП Спас Панчев, развързваше ръцете на фирмите за бързи кредити да търсят огромни неустойки от клиентите си, без това да може да бъдат атакувано в съда. Изненадващо ГЕРБ и Обединени патриоти подкрепиха в миналия четвъртък предложението му и то мина при второто четене на данъчните закони в парламента без никакви дебати.
Адвокати веднага алармираха за скандалната поправка и призоваха президентът да наложи вето.
Още днес обаче депутатите от бюджетната комисия се събраха на извънредно заседание преди обед и гласуваха отмяна на текст. Поправката на поправката в Закона за бързите кредити предстои да бъде приета по-късно днес в преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2021 г.
"За да не се създаде обществено напрежение, ние взехме решение да я оттеглим и да останат старите текстове в Закона за потребителския кредит. Истината е, че тези текстове не бяха обсъдени достатъчно широко, не беше взето широко мнението на засегнатите страни", призна шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова.
А вносителят Спас Панчев обясни, че всъщност искал да защити клиентите на фирмите за бързи кредити, тъй като до момента нямало таван за неустойките при неизпълнение на клаузи в договорите за бързи заеми.
Над 130 адвокати от цялата страна се възмутиха и в специално писмо в понеделник призоваха президента Румен Радев да наложи вето върху скандалната разпоредба от Закона за потребителския кредит. На първо място, те изразяват несъгласието си с начина, по който законовата промяна е прокарана "на тъмно" в парламента, и с "крещящия лобизъм в интерес на фирмите за бързи кредити".
Както писа "Сега" при окончателното приемане миналата седмица на пакета данъчни промени за догодина между първо и второ четене бе промушена промяна и в Закона за потребителския кредит. Тя позволява неустойката при неизпълнение на задължения по договор с фирма за бързи кредити да може да достига до двойния размер на главницата, без това да се счита за прекомерeн разход. Досега законът определяше подобни неустойки за прекомерни и накърняващи добрите нрави и те автоматически падаха в съда, когато се стигне до дело.
Съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна, каквато беше практиката досега, веднага алармираха адвокати. Според тях подобна разпоредба противоречи на Конституцията, на правото на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита правата на човека.
"Легализира се неморална практика на някои от небанковите финансови институции", пишат общо 134 адвокати в писмото си до президента. Те припомнят, че по закон годишният процент на разходите (ГПР - лихвите с всички такси и комисиони по обслужването на кредита) не може да надхвърля 50%. Някои фирми за бързи кредити обаче заобикалят това изискване като начисляват извън ГПР значителни по размер неустойки за неизпълнение на договора, често надхвърлящи размера на взетата в заем сума.
Трябва да се има предвид, че в случая не става въпрос за забава в погасяването на заема, а за всевъзможни други условия, които кредиторът налага на клиента си с пълното съзнание, че те са невъзможни за изпълнение и често без изобщо да го предупреди. Например - да се осигурят в тридневен срок след подписване на договора двама поръчители, които работят на държавна служба. Или да се осигури банкова гаранция за тегления бърз кредит.
Адвокатите припомнят, че през 2019 г. в ГПК бе въведено задължение съдилищата да следят служебно за наличието на подобни неравноправни клаузи в потребителските договори. Оттогава съдебната практика е да се обявява за нищожна всяка неустойка, която надхвърля главницата. Те са възмутени, че промяната е направена в нарушение на правилата за внасяне, обсъждане и гласуване на нормативните актове и няма оценка на въздействието ѝ.
Най-големият проблем обаче е, че разпоредбата противоречи на чл. 56 от Конституцията. Той предвижда, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. "С промените в Закона за потребителския кредит се урежда, че независимо от това, че такава договорна клауза недобросъвестно създава неравновесие между правата и задълженията на потребителя и икономически по-силната страна, респ. че с нея се нарушават общите и правни принципи на справедливостта и морала, гражданите ще бъдат лишени от възможността да защитят правата си пред съда, а последният ще бъде задължен да приложи тази несправедлива клауза въз основа на чисто количествен критерий", се казва в писмото на адвокатите до президента.
Според тях промяната единствено гарантира, че кредитодателите ще получат вземания, "които няма да реализират в съответствие с принципа на свободната стопанска инициатива, а чрез гарантиран им от закона марж на печалба".
"Нарушен е и основополагащ принцип на правото на ЕС - принципа на ефективността, съгласно който вътрешното право не трябва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на ЕС", се посочва в писмото.