Ветото, което президентът Румен Радев наложи върху скандалните законови промени, прокарани от ГЕРБ, с които се предвиждаше затвор за нерегламентиран автопревоз, успешно премина през пленарната зала на Народното събрание. Това стана главно благодарение на гласовете на БСП и част от парламентарната група на „Обединени патриоти”. Сега предстои ново разглеждане на падналите текстове.
Това е едва второто вето на държавния глава, което получава подкрепа в парламента. За първи път Радев постигна такъв успех през март 2020 г., когато депутатите подкрепиха неговото искане да бъдат повторно обсъдени отделни разпоредби от току-що приетия закон за извънредното положение.
Партията на Бойко Борисов предизвика страхотен скандал през октомври, когато прокара промяна в Наказателния кодекс (НК), с която се предвиждат до 10 години затвор, глоба до 15 000 лв. и конфискация на половината имущество на онези, които превозват пътници без лиценз. Обяснението за криминализацията на нарушението беше, че трябва да се защитят превозваческите фирми от нелоялна конкуренция. Самите управляващи допринесоха за съмненията, че става въпрос за чисто лобистка промяна с начина, по който я прокараха - тихомълком, без каквото и да било обществено обсъждане, в преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за търговското корабоплаване.
На това президентът реагира няколко дни по-късно с вето. В мотивите си Радев посочи, че не оспорва проблема, който представлява нерегламентираният превоз на пътници за конкуренцията в сектора. Но изтъкна, че това и сега е административно нарушение по Закона за автомобилните превози. И това повдига въпроса как ще се преценява кои случаи да бъдат преследвани по административен път и кои - по наказателен. Президентът наблегна също, че управляващите не са уточнили критериите, по които нерегламентираният обществен превоз на пътници ще се разграничава от т.нар. споделено пътуване.
При разглеждането на ветото в пленарната зала съображенията му бяха подкрепени от БСП. Соцдепутатът Георги Свиленски извади статистика, според която при близо 13 000 проверки за нерегламентиран превоз на пътници, направени през 2019 г., в крайна сметка има едва 29 влезли в сила постановления за нарушения. "За тези 29 нарушители ли променяте Наказателния кодекс? Бъркате в Наказателния кодекс, защото сте поели ангажименти към някого", намекна Свиленски за съмненията за лобизъм. Той напомни и за риска под ударите на наказателния закон да попадне споделеното пътуване. И се обърна към шефа на парламента Цвета Караянчева: "Бусчето на Народното събрание не е регламентиран превоз. Г-жо председател, и вас ще ви удари този закон!" "Добре, г-н Свиленски", отвърна неособено обезпокоената от такава заплаха Караянчева.
Срещу скандалната поправка се обявиха и депутати от "Обединени патриоти", които са партньори на ГЕРБ в управлението. "Наказателният кодекс е една специална материя, която не бива да се пипа лековато, и без да подценявам размера и значението на незаконните превози, тези текстове най-малкото трябва да бъдат прецизирани", заяви Искрен Веселинов от ВМРО. Той посочи, че с негови колеги ще се въздържат при повторното гласуване на промяната в НК с надеждата, че текстът ще бъде наново обсъден и редактиран в парламента по начин, който ще гарантира, че споделеното пътуване няма да се преследва.
От ГЕРБ обаче упорстваха. "Мотивите на президента са оскъдни, общи, без каквато и да било конкретика по същината на промените, както и без ясен анализ на фактическия състав, който се предлага", високомерно коментира Иглика Иванова-Събева - вносителят на поправката в НК. Тя беше категорична, че предложението й ясно разграничава споделените пътувания на приятелски начала от онези, които се организират за икономическа облага. Нападките на опозицията Събева определи като превратни тълкувания на разпоредбата.
"Вие приравнявате това нарушение, което въздигате в престъпление, на престъпление против републиката и убийство. Това е абсолютно безумие", възмути се соцдепутатът Филип Попов. Последва вълна от сходни нападки срещу Събева, на които тя отговори: "Не може да се обясни нещо на човек, който не иска да го разбере."
Тоиз път обаче съотношението на силите в пленарната зала беше срещу ГЕРБ. Партията на Борисов трябваше да събере минимум 121 гласа, за да преодолее ветото. Но против повторното приемане на закона гласуваха социалистите, а част от патриотите, депутатите от "Воля" и независимите, се въздържаха. Съгласно правилника на парламента следва поправката в НК да премине отново през процедурата за второ четене.
