Депутатите гласуваха окончателно удължаване с още две години на мандата на членовете на Комисията за защита на конкуренцията. Така сегашните 5-ма комисари начело с председателката Юлия Ненкова, чиито мандати изтичат през юни тази година, ще запазят постовете си до средата на 2023 г.
ГЕРБ обаче се отказа от гласуваното вече на първо четене предложение те да бъдат преизбрани за още един 7-годишен мандат. Опитът на управляващите да бетонират на постовете им Ненкова и колегите й чак до 2030 г. предизвика силно обществено недоволство на фона на все по-честите критики към действията и бездействията на сегашната антимонополна комисия.
Поправката на мандата на КЗК минава покрай транспонирането в Закона за защита на конкуренцията на две европейски директиви, свързани с нелоялните търговски практики по веригата на доставки на селскостопански хранителни стоки, които парламентът гласува днес на второ четене.
"Удълженият мандат е награда за цялостното творчество на сегашната КЗК. За какво я награждавате? За работата ѝ по пазара на горивата, ли? За решенията в областта на енергетиката ли? За прозрачността при отказите и позволенията за придобиване на медии, ли? За практиката в областта на обществената поръчка, където ролята на КЗК е решаваща? Или за зрелищната им намеса на пазара на детски играчки, няколко дни след като собственикът на магазина си е позволил публично да подкрепи антиправителствения протест?“, попита от парламентарната трибуна депутатът от БСП Крум Зарков. Той посочи, че за ГЕРБ има един единствен критерий за престой по върховете на властта и това е послушанието. "Ефектът на калинката" е българският вариант на "ефектът на пеперудата". Свидетели сме на поредното пърхане с крилца, което единствено води до срутване на авторитети и на институции", посочи Зарков.
Мнозинството в парламента гласува окончателно и нови правомощия на КЗК, които също срещнаха остри критики. КЗК ще може да обискират и частни домове на управители и служители на фирми, разследвани за нарушения на Закона за защита на конкуренцията.
Гласуван бе списък с 12 абсолютно забранени нелоялни търговски практики между търговците и доставчици на селскостопански и хранителни стоки. Сред тях са плащането от купувач на доставчик по-късно от 30 дни при за нетрайните продукти, отказ от купувача на поръчки за нетрайни продукти с кратко предизвестие, искане на плащания, които не са свързани с продажбата и др.
Отделно се изброяват и няколко условни забрани, освен ако не са договорени с ясни при сключване на договора за доставка. Например, връщането на непродадена стока, искания за заплащане на рекламни и маркетингови дейности, направени от купувача, както и искания за намаляване на цени със задна дата или различни необосновани отстъпки и такси.
От БСП предупредиха, че други нови текстове в закона ще обезсмислят въведените забрани за нелоялни търговски практики. Става дума за нови разпоредби, според които всеки доставчик на хранителни продукти, който иска да сезира КЗК, трябва да докаже определени прагове на оборот на търговеца, от който се жалва. "Това ще създаде административен хаос, нито един земеделски производител или малък производител на хранителни продукти няма да може да се защити", заяви депутът от БСП Светла Бъчварова.
Между първо и второ четене е променена и предложената преди това нова санкция за нелоялни търговски практики - 5% от годишния оборот на виновния търговец. Търговските вериги реагираха остро на нея, тъй като била прекомерно висока спрямо този тип нарушения. По предложение на председателя на правната комисия Анна Александрова на второ чете бе гласувана по-ниска санкция - от 5000 лв. до 300 000 лв.
От БСП предупредиха, че така КЗК ще може да определя каквато си иска глоба. "Между 5000 лв. и 300 000 лв. разликата е 60 пъти. Кой ще определи колко да бъде санкцията? Това ще става абсолютно субективно. Трябва санкцията да бъде обвързана с някакъв оборот", посочи депутатът от левицата Светла Бъчварова. Предложението й обаче изобщо не бе подложено на гласуване.
