Медия без
политическа реклама

Грабеж: Укрепване на свлачище за 300 000 е докарано до 7 млн. лв.

Стойността на огромна част от сключените договори е нереална и раздута в пъти

01 Ноем. 2021ТАНЯ ПЕТРОВА
От 84 свлачища, по които следваше да се работи, готови до края на годината ще са само 4.

Безумията около сключваните при предходното правителство договори за строителство нямат край. Получени от „Сега“ документи по Закона за достъп до обществена информация и допълнителни проверки осветяват пореден скандал около неслучилото се укрепване на 84 свлачища с над 450 млн. лв. от бюджета. От документите става ясно, че голяма част от сключените договори за укрепване на свлачища са с напълно нереална стойност и разходите за извършване на дейностите са надути в пъти. На база фалшиво завишените като стойност договори са изплатени аванси в пъти над реалната стойност на строителните дейности.

Парите за укрепване на свлачищата бяха отпуснати от правителството "Борисов 3" през септември 2019 г. Договорите бяха сключени светкавично – още през декември, без процедура по ЗОП, чрез вътрешно превъзлагане от държавната фирма „Автомагистрали“ на частни фирми. От документите, с които „Сега“ разполага, се оказва, че огромна част от контрактите са сключени на нереално високи стойности. „Сега“ успя да осъди „Автомагистрали“ по дело за отказан достъп до информация и в крайна сметка получи договорите от новото ръководство на фирмата.

С една от най-големите разлики между договорено плащане и реална стойност на строителните дейности е договорът за укрепване на свлачището по републикански път „Кула-Грамада-Срацирово“ (в участъка от км 1+360 до км 1+400). Тази дейност е възложена от „Автомагистрали“ на фирма „ДЛВ“ ЕООД, като ориентировъчната стойност на строителните-монтажните работи е определена на 7,2 млн. лв.  Според договора проектирането е  с ориентировъчна цена 96 200 лв., разходите за механизация са 2,6 млн. лв., а материалите – 4 485 000 лв. В договорите с всички фирми в раздела с цените и начина на плащане е използвана именно тази формулировка – „обща ориентировъчна стойност“.

При така определените разходи в 5-дневен срок след възлагането на дейностите е станало възможно изплащането на аванси – 50% аванс за проектирането (48 100 лв.), 30% за механизацията (780 000 лв.) и 42% аванс за материали (1 883 700 лв.). Така по този договор платените аванси би следвало да са в размер на 2 711 800 лв.

На този фон при реалното проектиране се оказва, че стойността на строително-ремонтните дейности изобщо не се доближава до ориентировъчната – 7,2 млн. лв. Сметката е направо невероятна – разходите за строително-ремонтни дейности по избрания вариант за укрепване на свлачището на първи етап от изпълнение на дейностите възлизат на 310 985 лв., а с втори междинен етап окончателните разходи за укрепване стават 388 076 лв. Това е 18 пъти по-ниско от ориентировъчната стойност и много под сумата, платена авансово за изпълнението на договора.

От договора лъсва и друг парадокс – фалшиво раздутите ориентировъчни цени са гарантирали на изпълнителите пълно спокойствие за евентуално прекратяване на договорите, защото неустойките, които те трябва да получат, на свой ред са раздути. Неустойката в договора на „ДЛВ“ за свлачището по пътя Кула-Грамада-Срацирово в случай, че някоя от страните се откаже от договора, е  определена на 15% от ориентировъчната стойност или близо 1 080 000 млн. лв. в конкретния случай. Така в случай на разтрогване на договора по инициатива на „Автомагистрали“ фирмата следва да получи 1 млн. лв. неустойка за договор, чиято реална стойност е 388 076 лв.

Такава е картината и при много от останалите свлачища. Така например договорът с фирма „АМ Хемус“ АД  за укрепване на срутване по пътя Габрово – Шипка- Казанлък е сключен при ориентировъчна цена от 5 435 500 лв. (70 500 лв. проектиране, 1 990 000 механизация и 3 375 000 лв. материали) със същите нива на авансови плащания като при „ДЛВ“, а при проектирането избраният вариант за строително-ремонтните дейности е остойностен на 767 377 лв. Договор за свлачище по път Дебелец – Плаково – Средни колиби – Елена с фирма „Джамбо 33“ е на ориентировъчна стойност 5 450 000 лв., а по избран реален вариант е 2,4 млн. лв. след всички етапи на изпълнение. Договор отново с „ДЛВ“ за свлачище по път Симеоново- Ботево-Арчар-Лом е с ориентирорвъчна стойност 22,7 млн. лв., а избраният вариант като строително-монтажни работи е остойностен на 13,2 млн. лв.

Има и свлачища, при които реалните дейности са се оказали по-скъпи от ориентировъчните цени, но те са изключение. В повечето договори цените са раздути, като едно от обясненията защо е извършено това е да се докарат разходите до общите средства, отпуснати от бюджета – 450 млн. лв. и да се разплатят бързо и авансово големи суми, обясняват запознати с проблемите в договорите. Не е ясно доколко е юридически възможно „Автомагистрали“ да получи обратно надплатените спрямо реалната стойност на договорите аванси. Договорите за свлачищата, както и тези по инхаус възлагането за строителството на „АМ Хемус“, са в прокуратурата. 

Още по темата