Ваксинацията ще е приоритет №1 на Кирил Петков, ако стане премиер. Това обяви самият той по време на започналите днес преговори по темата "Икономика" между четирите политически сили в евентуално бъдещо правителство - ПП, БСП, ИТН и ДБ.
Слабата ваксинация на населението в България бе представена от редица международни финансови институции като пречка за възстановяването на икономиката ни в условията на ковид-пандемия, за разлика от други държави в Европа. Участниците в преговорите днес се обединиха около мнението, че само при достатъчно висок процент на имунизация няма да се налагат ограничителни мерки за редица бизнеси при всяка нова вълна на заразяване.
"Смятам лично да се заема с тази тема", заяви Петков, който е най-вероятният министър-председател на новата власт. Според него ниското доверие и притесненията на хората за съпътстващи заболявания е причина за нежеланието за имунизация. За целта се предвижда мащабна ваксинационна кампания. Петков ще събере експерти от всички области на медицината, които да консултират хората дали техните придружаващи заболявания позволяват ваксинацията срещу коронавирус. Кирил Петков подчерта, че ваксинирането трябва да се извършва по демократичен начин, по личен, но информиран избор.
В пълно разбирателство преминаха обсъжданията в работната група с тема "Икономика". От всяка партия бяха излъчени по трима или четирима участници. Срещата приключи с оформянето на три списъка. Единият е с политики и мерки, по които и четирите партии имат пълно съгласие, вторият – с такива, по които има разногласия и е нужно повторно обсъждане и прецизиране. Третият списък е със засегнати проблеми и мерки, които са свързани с други сфери и ще бъдат насочени към съответните работни групи.
Както вече двамата лидери на ПП Кирил Петков и Асен Василев обявиха, четирите политически сили първо ще се обединят по политиките за управление на страната и едва след това ще съставят правителство, като ще търсят най-подходящите хора за министри. „Ще направим А отбора на България, той ще е надпартиен и ще слага България над всичко“, обяви в началото на преговорите Кирил Петков.
По-голямата част от предложенията за икономическото развитие на страната в следващите 4 години са познати политики и мерки, лансирани през годините от различни политически сили и представители на бизнеса. Участниците в разговора се обединиха около визията за развиване на икономика с висока добавена стойност чрез стимулиране и държавна подкрепа на иновациите, модерните технологии и "зелените" производства, а също и реформиране на администрацията. На първо място обаче се поставя нулевата толерантност към корупцията във всички сфери.
Част от мерките са премахване на ненужните разрешителни режими пред бизнеса, както и въвеждането на мълчаливо съгласие от страна на държавните органи. Пренастройване на работата на администрацията, която да подпомага фирмите, а не да ги наказва, е друга цел. От ДБ предложиха инициативата "Премахване на 100 пречки за 100 дни", но все пак останалите участници решиха да не уточняват конкретни числа.
Сред одобрените мерки са ускоряване на процедурите по насъстоятелност, водене на регистър на нередовните платци, както и регистър на коректните доставчици при обществените поръчки, преразглеждане на концесионните договори с цел по-добра защита на националния интерес.
Да не се стимулират от държавата повече инвестиционни проекти, които не развиват производства, се обединиха още участниците. Това включва преференциите за проекти клас А, които в момента се дават основно на логистични компании. Същото да важи и за развиването на индустриалните зони в страната, които трябва да привличат реални производства. За лош пример бе дадена Индустриална зона "Божурище", превърнала се в складова база.
От ИТН предложиха да се въведе тестов период за ново законодателство и ако се окаже, че няма положителен ефект от него, да може да се отменя. Румен Гечев от БСП настоя да не се експериментира с нови закони, които не са въвеждани в други страни.
Всички се обявиха за прозрачност и подобряване на управлението на държавните предприятия чрез редовно публикуване на финансови отчети и публичност на конкурсите за назначаване на директорските бордове. От ДБ настояха определен процент от държавните предприятия да се предложат за приватизация, но останалите преговарящи оставиха мярката за прецизиране, заради ББР, БДЖ и предприятията от ВПК, които трябва да останат държавни.
Прието бе предложението на "Продължаваме промяната" Министерството на икономиката да се трансформира в Министерство на икономиката и иновациите, което да управлява координирано дейността на ББР, Фонда за иновации, Фонда на фондовете, Европейските фондове за конкурентоспособност и Българската агенция за експортно застраховане в една обща стратегия с фокус върху новостартиращи иновативни компании. Както и създаването на Борд за иновации между икономическото министерство и министерството на образованието, който да включва бизнес лидери и учени от страната и чужбина, които да създават дългосрочни политики за развитието на българската икономика и на адекватна образователна система.
Една от новите икономически мерки е комбиниране на летище със безмитна зона и привличане на международен карго опертор, който да позиционира България като въздушен портал към ЕС.
"България трябва да се утвърди като финансов и логистичен хъб чрез откриване на финансови
центрове на мултинационални компании и привличането на такива с транспортни мрежи и достъп
до международните пазари. Така международните компании ще заплащат данъци в България, дори и дейността им да е извън страната", заяви Кирил Петков. Друга идея на ПП е търговските вериги да бъдат стимулирани да изнасят български стоки на международните пазари.
Всички предложения, свързани с данъчни стимули за предприятията, участниците в разговорите по темата "Икономика" ги приемат, но те ще бъдат пренасочени към работната група по финанси, която ще се събере в събота. Сред тези предложения са идеите на ИТН за преотстъпване на данък печалба, както и поисканите от БСП данъчни промени - по-мащабно въвеждане на патентен данък за микро и малки фирми, премахване на данък "уикенд" и на данъка върху лихвите. Фиксирането на размера на минималната работна заплата като процент от средната заплата също бе оставено да се решава от работната група по финанси.
