Служебният министър на регионалното развитие Виолета Комитова обяви, че е прекратила една изключително странна обществена поръчка, стартирана малко преди падането на кабинета "Борисов". Става дума за "наблюдение на дупките по пътищата чрез сателит", поясни тя. "Всеки ден се получават сигнали от граждани за дупки, пропадания, няма необходимост от такава обществена поръчка", коментира Комитова пред БНТ.
Точният предмет на обществената поръчка, обявена от Агенция "Пътна инфраструктура", е „Георефериране на пътната инфраструктура чрез сателитни системи с цел превенция на пътнотранспортния травматизъм". В респектиращото сложно звучащо задание има доста смущаващи неща:
Първо, "космическа" е не само поръчката, но и прогнозната цена - над 9 млн. лева (7.8 млн. лв. бе ДДС). При това внушителната сума е предвидена само за пилотната фаза - т.е. за първоначално 12-месечно изпробване на сателитния мониторинг върху ограничени отсечки. Не се посочват километри, само се казва, че изпълнителят трябва да подбере поне по един "пилотен участък" - от магистрала, от първокласно шосе и от път, минаващ през градска територия, като критериите са натоварен трафик, чести катастрофи, свлачища, мостове и др. рискови съоръжения. На фона на високата цена буди недоумение, че АПИ се ангажира да предостави всякакъв необходим "софтуер и хардуер" за работата на платформата за наблюдение от космоса - след писмено искане от изпълнителя.
Второ, "пътнотранспортният травматизъм", тоест катастрофите и злополуките по пътищата, изобщо не е работа на АПИ, а на създадената от предното правителство специализирана Агенция за пътна безопасност. Не ясно защо АПИ се захваща с несвойствени дейности и с допълнителни разходи - при положение, че не смогва с поверените й шосейни ремонти.
Трето, победителят в процедурата е бил предрешен - още в обявлението се казва, че има само един възможен изпълнител, притежаващ необходимата технология за сателитно следене на шосетата.
Министър Комитова се похвали, че е прекратила поръчката, за да спести поредното пилеене на пари на българските данъкоплатци, но всъщност нищо не е приключило - дружеството, спечелило "състезанието с един кон", е подало жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу заповедта за прекратяването. КЗК още разглежда казуса. Жалбоподателят е българо-американско сдружение с космическо име - "СПЕЙС ТЕХНОЛОДЖИ СОЛЮШЪНС - РИМОУТ СЕСИНГ ИМИДЖРИ".
Твърде смущаваща е цялата хронология на събитията около „геореферирането":
Обществената поръчка е обявена за първи път (има и следващ опит) на 2 април - точно в навечерието на предните парламентарни избори (проведени на 4 април). Само седмица по-късно - на 9 април, вече след изборите, процедурата изненадващо е прекратена. И пускането, и спирането са със заповед на вече бившия председател на управата на АПИ Георги Терзийски. Според документа причината за прекратяването е... липса на финансиране.
Следва нова изненада. На 29 април, точно преди Великден, процедурата "възкръсва" - с подписа на същия Терзийски. Пътната агенция пак обявява, че е твърдо решена да се бори с дупките и катастрофите и затова отново кани СПЕЙС ТЕХНОЛОДЖИ СОЛЮШЪНС - РИМОУТ СЕСИНГ ИМИДЖРИ да се заеме пилотно със сателитното георефериране.
Месец по-късно служебният министър Комитова смени целия управителен съвет на АПИ. На 9 юни новият шеф на пътната агенция Апостол Минчев подписва решение за прекратяване на обществената поръчка. Междувременно се появява становище на Агенцията за обществени поръчки (от 7 юни), според което сателитната технология, предлагана от "Спейс технолоджи...", едва ли е единственото възможно решение за мониторинг на шосетата и предотвратяване на злополуките по пътищата.
За отбелязване е, че в заповедта на инж. Минчев няма и дума за това, което министър Комитова изтъкна - че няма нужда от космически наблюдения. Решението за отказ от процедурата се основава на становището на АОП за единствения поканен изпълнител.
Жалбата на българо-американския консорциум срещу анулирането на поръчката е заведена в Комисията за защита на конкуренцията на 30 юни. Експертите на КЗК още не са се произнесли по преписката. Възможно е спорът между АПИ и недоволното обединение да продължи и на следващо ниво - във Върховния административен съд. Така съдбата на непохарчените засега 9 млн. лева за космическия проект остава неясна.
КОЙ кой е в космическото ДЗЗД
В консорциума "СПЕЙС ТЕХНОЛОДЖИ СОЛЮШЪНС - РИМОУТ СЕСИНГ ИМИДЖРИ", създаден не по Търговския закон, а по Закона за задълженията и договорите, участват четири юридически лица: „Европейски център за транспортни политики“ (неправителствена организация), „Спейс Технолоджи Солюшънс“ ООД, „АМ Дивелъпмънт“ ЕООД - и трите регистрирани в България, плюс американската компания "Акаева Консултинг“ ООД (Пенсилвания, САЩ).
Не е ясно точно как АПИ го установява, но в първата, и във втората обява за обществената поръчка се твърди, че въпросното обединение е единственото, което може да изпълни високотехнологичната задача, и затова именно с него ще се направи пряко договаряне. За да звучи по-тежко, пътната агенция посочва, че като член на ЕС България е длъжна да се грижи за пътната безопасност, да се стреми към "нулева смъртност" и да осигури "надежден подход за създаването на метод, при който чрез управление, базирано на познанието, да се намалят жертвите и ранените вследствие на ПТП", и че "управлението на риска по пътната инфраструктура изисква иновативен високотехнологичен метод“ за заснемане на пътищата чрез сателитни технологии".
Посочва се още, че харесаният консорциум разполага с уникално ону-хау - един от участниците е подал заявка в Бюрото по патенти и търговски марки на САЩ за регистрация на изобретението "Дистанционно проучване на пътната инфраструктура с цел анализ и оценка на риска от възникване на пътнотранспортно произшествие". Уникалното изобретение е на Диана Русинова - Мехмедали, шеф на Европейски център за транспортни политики. Преди да основе своя ЕЦТП, Русинова бе част от екипа на друга неправителстгвена организация - Институт за пътна безопасност, ръководен от бившия шеф на КАТ Богдан Милчев. Не стана ясно защо са се разделили, но през май ИПБ разкритикува поръчката за "сателитното георефериране" и ролята на изобретателката Диана Русинова - Мехмедали.
„АМ Дивелъпмънт“ ЕООД е съвсем млада фирма - вписана е в Търговския регистър през февруари. Предметът й е ресторантьорство, хотелиерство, проектиране и строителство, супервизия, консултантска дейност и др. Собственик е Ангел Михайлов.
„Спейс Технолоджи Солюшънс“ ООД също е регистрирана в началото на тази година. Съдружници в нея с равни дялове са Ивана-Ясмина Мъстева и 46-годишният Милен Бранков. 22-годишната Мъстева е член на Американо-българската търговска камара в САЩ (неизвестна у нас организация, която наскоро направи буря в чаша вода, като се оплака, че не била специално поканена в инициативата "Три морета", та се наложи от президентството да разясняват, че всеки, който желае, може да се включи). На фейсбук страницата на камарата през март девойката е представена като "най-младото попълнение в отбора", "с опит в управлението на административни процеси в тежкия пътен сектор", заемаща "важен пост като управляващ директор в "Спейс Технолоджи Солюшънс", иновативна компания, оперираща в сферата на космическите технологии".
Акаева Консултинг“ ООД (Пенсилвания, САЩ) е собственост на Елиз Акаева Несторов, която е президент на споменатата Американо-българската търговска камара ((да не се бърка с известната Американската търговска камара в България, Амчам). Г-жа Несторов е и касиер в World Affairs Council в Харисбърг, Пенсилвания, а също и директор по развитието в MidPenn Legal Services - агенция, която предоставя гражданскo-правни услуги на хора с ниски доходи и на жертви на домашно и сексуално насилие.
Реакция
Авторката на изобретението Диана Русинова обясни пред "Сега" в телефонен разговор, че е огорчена от случващото се и че ще се откаже от прилагането на нейния патент в България. Най-вероятно пилотният проект ще бъде приложен в друга държава от ЕС, а България пропуска шанса да е пионер в тази технология, каза Русинова. Тя обаче е твърдо решена да доведе до край спора с АПИ - в КЗК, а ако трябва, и в съда, за да обори внушенията, че държавата ще плати милиони за броене на дупки от космоса. "Всъщност смисълът на нашия проект е да не се стига до издълбаване на дупки, а да се реагира отрано чрез неперкъснато наблюдение в реално време на състоянието на пътищата и пътните съоръжения", поясни експертката по пътна безопасност. По отношение на високата цена Русинова уточни, че големите разходи са свързани със висококачествените сателитните изображения, които са платени и струват скъпо.
